Махалото на Фуко

— Пазете се от Атаназиус Пернат298…

— От друг Атаназиус ме е страх, изръмжа Дий.

И изведнъж се оказахме на уличката на алхимиците.

Тук, и ушите, които ми липсват, потреперват при спомена под вехтата ми качулка, от мрака на една неочаквана пряка, пред нас израсна страшен гигант, някакво ужасно създание, лишено от израз, с тяло, покрито от бронзова патина, което се подпираше на чепата усукана тояга от бяло дърво. Видението излъхваше силна сандалова миризма. Изпитах някакво чувство на смъртен ужас, съсирен по чудо и сгъстил се в съществото пред мен. И все пак не можех да откъсна погледа си от мъгливото полупрозрачно кълбо, което обхващаше плещите му, и с труд успявах да различа в него грабливата глава на египетски ибис, а зад нея — множество от лица, плод на моето въображение и памет. Очертанията на призрака, които изпъкваха в мрака на уличката, се разширяваха и свиваха, сякаш някакво бавно каменно дихание раздвижваше цялата фигура… И, о, ужас! — вгледал се в нея, видях сред снега на мястото на краката два безформени чукана, чиято плът, сива и безкръвна, образуваше концентрични издутини.

О, хищни мои спомени!

— Големът! — каза Дий. После вдигна ръце към небето и черната му роба със своите широки ръкави се спусна към снега, създавайки сякаш връзка, пъпна връв, между въздушната линия на ръцете и повърхността, или дори глъбините на земята.

— Джезабел299, Малхут, Smoke gets in Your Eyes!300 — каза. И изведнъж Големът се разсипа като пясъчен замък, разтърсен от неочакван порив на вятъра. Бяхме почти заслепени от частиците на глиненото му тяло, които се пръснаха като атоми във въздуха. За миг от исполина остана само купчинка пепел в краката ни. Дий се наведе, разрови с възлестите си пръсти в нея и измъкна малък свитък, който мушна в пазвата си.

В този момент от тъмнината изникна стар равин с мазна шапка, много прилична на моята качулка.

— Доктор Дий, предполагам — обърна се той към нас.

— Here Comes Everybody301 — смирено отвърна Дий. Раби Халеви, какво удоволствие, че ви виждам.

— Случайно да сте забелязали едно същество тук наблизо?

— Едно същество? — престори се на смаян Дий. От какъв вид?

— По дяволите, Дий! — изруга Раби Халеви. Говоря ви за моя Голем!

— Вашия Голем? Не съм го виждал.

— Внимавайте, доктор Дий, каза побледнял равинът. Включвате се в игра, която не е по силите ви.

— Не зная за какво говорите, Раби Халеви, отвърна Дий. Дошли сме тук да произведем няколко унции злато за вашия император. Не сме панаирджийски шарлатани.

— Дайте ми поне свитъка, примоли се Раби Халеви.