Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е светотатство! — възкликна Едон.
— И какво от това? Тя ще ми го прости, когато всичко приключи. Всъщност това, което съм длъжен да направя, за да се сложи край на цялата тази глупост, е да намеря Генд и да го убия. Двейя ще ми се посърди неколкостотин години, но това ми се е случвало и преди, а и тя в крайна сметка ще се успокои.
— Ти си позволяваш неподчинение към своя Бог?
— Не става дума за неподчинение, Едон. Когато тя ми нареди да направя нещо, аз започвам да го правя. Как обаче ще се справя със задачата си е моя грижа, не нейна. Ако ще говорим по същество, в действителност боговете не се отличават с особена сложност. Поради божественото си естество са малко вдетинени. Може би защото винаги получават това, което искат. Може би ако от време на време разочаровам Двейя, тя най-сетне ще порасне.
Погледът на Едон се изпълни с истински ужас.
— Той понякога я лъже — поясни Бейд. — Тя отначало не му вярва, обаче Алтал умее да говори бързо и убедително, така че накрая се съгласява с него.
— Бих се радвал да побеседваме още на тази тема, екзарх Едон — каза Алтал. — Обаче трябва да се прибирам. Двейя наистина никак не обича да я карат да чака.
— Бързо се прибрахте — каза Двейя, когато тримата влязоха през вратата, отворена от Елиар.
Алтал бързо се огледа и попита:
— Къде са княз Алброн и госпожица Астарела?
— Долу са в трапезарията, заедно с Лейта, Андина и Гер — отвърна Двейя. — Нямат работа в кулата. Как мина срещата в Кейвон?
— Опитах се да се държа дипломатично — отвърна Бейд. — Алтал обаче наговори на клетия Едон малко повече истини, отколкото той бе способен да поеме. Алтал е доста груб, когато бърза.
— Едон ме подразни — каза Алтал. — Убеден е в собствената си святост малко повече, отколкото трябва. Вече взе ли решение дали да допуснем Салкан в нашата част на Дома?
— Брат Бейд смята, че това е добра идея — отвърна Двейя. — Не би трябвало да е трудно. Стига да не го допускаме до кулата.
— Еми, хайде да не избързваме с това и да изчакаме да се появи в някой от коридорите на Дома заедно с Гебел и Дрекон — предложи Алтал. — Тогава с Елиар ще го сграбчим и ще го докараме тук, без никой да разбере. Можем да го докараме и сега, но ще трябва да наговоря куп лъжи, за да хвърля прах в очите на хората, а след известно време такова нещо омръзва.
— Оставям на теб да решиш това — съгласи се тя. — Да не забравя: Андина иска да си поговори с княз Дакан в Остос. Сигурна е, че кантонците скоро ще нападнат. Вземете с вас сержант Халор, за да обясни на княза сегашната ни стратегия.
— Добре, Еми — каза Алтал.
Вечерта Елиар отведе Алтал, Андина и Халор в двореца в Остос, точно пред вратата на княз Дакан и почука.
— Зает съм — чу се гласът на Дакан. — Махайте се.
— Аз съм, Дакан — каза Андина. — Нося добри новини.
Дакан отвори вратата, поклони се и каза:
— Прощавайте, господарке. Цял ден ми досаждаха хора, които носят лоши новини. Влезте, моля ви.
— Дакан, запознай се със сержант Халор — каза Алтал. — Срещнахме се с него на границата с Екверо. Той приключи войната, за която говорихме последния път, и сега войските му се приближават насам. Иска да знае каква е обстановката тук.
Дакан погледна строгото лице на Халор, кимна с разбиране и каза:
— Сержанте, боя се, чу тук обстановката не се развива добре.
— Да не би да са нахлули кантонците?
Дакан пак кимна.
— Да. Преди няколко дни. Армията им е огромна и нашите сили не успяха да забавят настъплението им.
Халор посочи голямата карта на стената зад писалището на Дакан и каза:
— Покажете ми къде са.
Отидоха до картата и Дакан започна да обяснява:
— Граничният район не е най-богатата земя в Треборея, така че много не ни е интересувало кой в действителност го владее. Кантонците нахлуха в нашите земи през територията, разположена на север от това езеро, и при това със значителна армия, съставена от наемници.
— Пехотинци или кавалеристи?
— И пехотинци, и кавалеристи.
— Имате ли представа откъде са?
— Трудно ми е да кажа. Повечето треборейци не правят разлика между арумци и кагверци.
— Аз ще ги разпозная, когато ги видя — каза Халор. След това посочи три имена, изписани върху картата. — Това градчета ли са, или села?