Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.
— Найла има лазестрел — невъзмутимо каза той. — А ние разполагаме с ножове… Видях и въже в един от Гаруновите складове.
— Срещу Червея ли? — попита тя. — Дори да вземем лазестрела на Найла, знаеш добре, че за него не е страшен.
— Но колата му е уязвима, нали?
— Не вярвам на Найла — каза Сиона.
— Доколкото знам, тя ти се подчинява.
— Да, но…
— Ще действаме стъпка по стъпка — рече Айдахо. — Питай я дали ще употреби лазестрела си срещу колата на Червея.
— А ако откаже?
— Ще я убиеш.
Сиона се изправи и хвърли встрани четената досега книга.
— Как ще пристигне той до Туоно? — замислено поде Айдахо. — Прекалено едър и тежък е за обикновен топтер.
— Гарун ще ни каже — рече тя. — Мисля, че ще дойде така, както обичайно пътува. — Погледна нагоре към тавана, скриващ обиколната стена на Сарийър, и продължи: — Струва ми се, че ще пристигне с цялата си свита, както става винаги при ритуалните му посещения. Ще дойде по царския път и ще се спусне тук чрез суспенсорното приспособление на колата си. — Тя отново погледна към Айдахо. — Какво ще кажеш за Гарун?
— Странен човек. Отчаяно се стреми да прилича на истински свободен. А добре знае, че няма нищо общо с тях, каквито бяха по мое време.
— Дънкан, какви бяха те тогава?
— Има една пословица, която обяснява всичко — кимна той. — „Никога не оставай заедно с този, с когото не си съгласен да умреш.“
— Каза ли я на Гарун? — попита Сиона.
— Да.
— И какво ти отговори?
— Че не е срещал досега човек като мен.
— Сигурно Гарун е по-мъдър от всички ни — отнесено каза тя.
„Мислите ли, че властта може да се окаже най-неустойчивото от достиженията на човечеството? Но какво ще кажете тогава за несъмнените изключения в присъщата й несигурност? Отделни родове оцеляват. Всеизвестно е, че административните апарати на някои твърде мощни религии също са издържали на времето. Помислете за взаимната връзка между вярата и властта. Дали те взаимно се изключват, когато всяка от тях зависи от другата? В продължение на хиляди години в «Бин Джезърит» се радват на сравнителна сигурност зад преданите стени на вярата. Но къде се изгуби силата на тяхната власт?“
Откраднатите Дневници
Лошото настроение на Монео пролича от сприхавия му тон:
— Господарю, щях да бъда по-доволен, ако ми беше дал малко повече време.
Стоеше в късата сянка, която Цитаделата хвърляше по обяд. Лито лежеше пред него в Царската кола с прибрано кълбообразно покривало. Бе тръгнал на обиколка с Хви Нории, заела наскоро монтираната седалка в обсега на покривалото непосредствено до лицето му. Иксианката любопитно наблюдаваше засилващата се около тях бъркотия.
Колко е спокойна — помисли Монео и потисна неволното си потръпване при мисълта за онова, което бе научил от Малки. Бог-Императора беше прав. Хви се оказа точно копие на външния си облик — безкрайно мило и чувствително човешко същество. Би ли могла наистина да легне с мен? — внезапно се запита той.
По едно време променящата се обстановка отклони вниманието му. Докато Лито обикаляше около Цитаделата заедно със седналата до него Хви в колата с включено суспенсорно устройство, наоколо беше се струпала огромна тълпа от царедворци и Говорещи с риби. Всички придворни бяха облекли най-ярките си премени, в които преобладаваха златисти и червени цветове, а Говорещите с риби носеха официалните си тъмносини униформи, различаващи се единствено по оцветяванията на ширитите и ястребовите изображения. Част от гвардейките теглеха голяма и покрита кола-шейна с багаж на суспенсорни плазове. Въздухът беше изпълнен с прахоляк, както и с миризми и звуци, предизвикани от видимото вълнение. Повечето царедворци бяха се уплашили, когато им казаха къде отиват. Някои веднага си купиха собствени палатки и шатри. Те тръгнаха преди останалите заедно с разнообразния си багаж, струпан сега на пясъка малко преди да се покаже Туоно. Говорещите с риби, включени в свитата, също не бяха в празнично настроение. Дори се осмелиха да възразят на висок глас, когато им бе наредено да не носят лазестрели.
— Още съвсем малко време, господарю — повтори Монео. — Не знам как ще…
— Няма заместител на времето при разрешаването на много въпроси — каза Лито. — Можеш да бъдеш напълно сигурен. Не приемам никакви закъснения и забавяния.
— Три дни ни трябват само за да стигнем дотам — почти проплака икономът.
Лито пресметна часовете, необходими за преход на сто и осемдесет километра в обичайната последователност: бърз ход — подтичване — бърз ход… Да, три дни.
![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
