Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Болки ли имаш? — попита Лито.
— От време на време — мъжът обходи с поглед обстановката, преди да попита: — А къде са хуриите?
— Малки, боя се, че трябва да ти откажа познатото удоволствие.
— И така бива — дрезгаво склони гостът. — Напоследък не ми се отразяват много добре. Пък и онези, които ми прати, не бяха хурии.
— А професионалистки, стриктно изпълняващи заповедите ми — кимна Лито.
— Не професионалистки; гадни хрътки.
— Антеак беше хрътката. Моите Говорещи с риби бяха просто група за прочистване.
Монео следеше ту единия, ту другия от събеседниците. В разговора им се долавяха опасни полутонове. Въпреки дрезгавия глас, който почти шепнеше, в тона на Малки имаше пренебрежителна несериозност, ала той винаги бе говорил по този начин… Опасен човек!
— Монео и аз беседвахме за вечността непосредствено преди да пристигнеш — вметна Лито.
— Горкият Монео — иронично изрече Малки.
Лито се усмихна и запита:
— Спомняш ли си, когато веднъж ме помоли да направя демонстрация с вечността?
— А ти ми каза, че няма вечност, подходяща за целта — гостът обърна очите си към другия и продължи: — Лито обича играта на парадокси. Познава всички номера с разговорния език, съществували някога.
Икономът сподави надигащата се в него ядна вълна, почувства се изключен от разговора, чисто и просто обект за забавление на две по-висши същества. Малки и Бог-Императора напомняха на двама стари приятели, преживяващи отново приятните моменти на общото си минало.
— Монео ме обвинява, че съм единственият притежател на вечността — каза Лито. — Просто не иска да повярва, че и той разполага със съшия дял от безкрая, подобно на мен.
Малки погледна за миг към Бог-Императора и сетне рече:
— Виждаш ли, майордоме? Майсторски върти думите, нали?
— Разкажи нещо за племенницата си Хви Нории — внезапно настоя Лито.
— Вярно ли е това, което се говори? Че ще се жениш за прекрасната Хви?
— Да, вярно е.
Малки се засмя, а после загримасничи от болка:
— Ох, съсипаха ме — пошепна той и добави: — Кажи ми, стари червею…
Монео застина с отворена уста.
Малки почака секунда, колкото да се съвземе от болката и продължи:
— Кажи ми, стари червею, има ли чудовищен член в чудовищното ти тяло? Какъв ли шок очаква нежната ми Хви!
— Много отдавна ти съобщих истината по въпроса — рече Лито.
— Никой не говори истината — почти изсъска Малки.
— А ти навярно си ми я казвал. Дори когато сам не си я знаел.
— Защото си по-мъдър от всички нас.
— Ще ми отговориш ли за Хви?
— Мисля, че вече ти е известно.
— Искам да го чуя от теб — натърти Лито. — Тлейлаксианците помогнаха ли ти?
— Предоставиха ми само познанието и нищо повече. Останалото свършихме сами.
— Мислех, че не е тлейлаксианско творение.
Монео отстъпи пред силата на собственото си любопитство.
— Господарю, каква е тази история с Хви Нории и тлейлаксианците? Защо ти…
— Виж какво, стари приятелю — подхвана Малки и отново обърна погледа си към иконома. — Не знаеш ли какво той…
— Никога не съм ти бил приятел — сряза го Монео.
— Тогава… спътнико при хуриите — невъзмутимо се поправи другият.
— Господарю — икономът се обърна към Лито, — защо говориш за…
— Спри! — прекъсна го Бог-Императора. — Уморява ме твоят стар спътник, а трябва още доста неща да научим от него.
— Лито, не си ли си задавал въпроса — издрезгавя Малки — защо Монео никога не се е опитал да ти отнеме целия шибенг?
— Целия какво! — не разбра майордомът.
Още една от някогашните му думички — поясни Малки. — От „ши“ и „бенг“ — та шибенг15. Великолепна е. Слушай, защо не преименуваш империята си? Големият Шибенг!
Лито вдигна ръка към Монео, принуждавайки го да замълчи, и попита:
— Е, Малки, ще ми разкажеш ли? Питах те за Хви.
— Просто няколко мънички клетки от тялото ми — рече другият. — Следва грижливо проведено възпитание и образование и всичко се превръща в абсолютен антипод на твоя стар приятел. Това стана в стаята, която я нямаше и където ти не можеше да погледнеш!
— Обаче забелязвам, когато нещо изчезва.
— Стаята, която я няма? — обади се Монео и след като долови смисъла на думите, продължи: — Ти също ли? Двамата с Хви…
— Да, неясната форма, която видях в сенките — каза Лито.
Монео го погледна право в очите.
— Господарю, ще отложа сватбата. Ще река…
— Няма да правиш нищо подобно!
— Но, господарю, ако тя и Малки са…
— Монео — дрезгаво пошепна споменатият, — господарят ти нарежда и си длъжен да се подчиниш!
Познатият подигравателен тон! Икономът впери очи в Малки.
15
Американска жаргонна дума с много значения: къщурка, съборетина; бордей, бардак; подмолно действаща организация и др. Тук съставките й имат следната роля: „ши“ — „тя“, а „бенг“ — звукоподражание на „сгромолясване“. — Б. пр.