Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.
1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 202
Перейти на страницу:

— Болки ли имаш? — попита Лито.

— От време на време — мъжът обходи с поглед обстановката, преди да попита: — А къде са хуриите?

— Малки, боя се, че трябва да ти откажа познатото удоволствие.

— И така бива — дрезгаво склони гостът. — Напоследък не ми се отразяват много добре. Пък и онези, които ми прати, не бяха хурии.

— А професионалистки, стриктно изпълняващи заповедите ми — кимна Лито.

— Не професионалистки; гадни хрътки.

— Антеак беше хрътката. Моите Говорещи с риби бяха просто група за прочистване.

Монео следеше ту единия, ту другия от събеседниците. В разговора им се долавяха опасни полутонове. Въпреки дрезгавия глас, който почти шепнеше, в тона на Малки имаше пренебрежителна несериозност, ала той винаги бе говорил по този начин… Опасен човек!

— Монео и аз беседвахме за вечността непосредствено преди да пристигнеш — вметна Лито.

— Горкият Монео — иронично изрече Малки.

Лито се усмихна и запита:

— Спомняш ли си, когато веднъж ме помоли да направя демонстрация с вечността?

— А ти ми каза, че няма вечност, подходяща за целта — гостът обърна очите си към другия и продължи: — Лито обича играта на парадокси. Познава всички номера с разговорния език, съществували някога.

Икономът сподави надигащата се в него ядна вълна, почувства се изключен от разговора, чисто и просто обект за забавление на две по-висши същества. Малки и Бог-Императора напомняха на двама стари приятели, преживяващи отново приятните моменти на общото си минало.

— Монео ме обвинява, че съм единственият притежател на вечността — каза Лито. — Просто не иска да повярва, че и той разполага със съшия дял от безкрая, подобно на мен.

Малки погледна за миг към Бог-Императора и сетне рече:

— Виждаш ли, майордоме? Майсторски върти думите, нали?

— Разкажи нещо за племенницата си Хви Нории — внезапно настоя Лито.

— Вярно ли е това, което се говори? Че ще се жениш за прекрасната Хви?

— Да, вярно е.

Малки се засмя, а после загримасничи от болка:

— Ох, съсипаха ме — пошепна той и добави: — Кажи ми, стари червею…

Монео застина с отворена уста.

Малки почака секунда, колкото да се съвземе от болката и продължи:

— Кажи ми, стари червею, има ли чудовищен член в чудовищното ти тяло? Какъв ли шок очаква нежната ми Хви!

— Много отдавна ти съобщих истината по въпроса — рече Лито.

— Никой не говори истината — почти изсъска Малки.

— А ти навярно си ми я казвал. Дори когато сам не си я знаел.

— Защото си по-мъдър от всички нас.

— Ще ми отговориш ли за Хви?

— Мисля, че вече ти е известно.

— Искам да го чуя от теб — натърти Лито. — Тлейлаксианците помогнаха ли ти?

— Предоставиха ми само познанието и нищо повече. Останалото свършихме сами.

— Мислех, че не е тлейлаксианско творение.

Монео отстъпи пред силата на собственото си любопитство.

— Господарю, каква е тази история с Хви Нории и тлейлаксианците? Защо ти…

— Виж какво, стари приятелю — подхвана Малки и отново обърна погледа си към иконома. — Не знаеш ли какво той…

— Никога не съм ти бил приятел — сряза го Монео.

— Тогава… спътнико при хуриите — невъзмутимо се поправи другият.

— Господарю — икономът се обърна към Лито, — защо говориш за…

— Спри! — прекъсна го Бог-Императора. — Уморява ме твоят стар спътник, а трябва още доста неща да научим от него.

— Лито, не си ли си задавал въпроса — издрезгавя Малки — защо Монео никога не се е опитал да ти отнеме целия шибенг?

— Целия какво! — не разбра майордомът.

Още една от някогашните му думички — поясни Малки. — От „ши“ и „бенг“ — та шибенг15. Великолепна е. Слушай, защо не преименуваш империята си? Големият Шибенг!

Лито вдигна ръка към Монео, принуждавайки го да замълчи, и попита:

— Е, Малки, ще ми разкажеш ли? Питах те за Хви.

— Просто няколко мънички клетки от тялото ми — рече другият. — Следва грижливо проведено възпитание и образование и всичко се превръща в абсолютен антипод на твоя стар приятел. Това стана в стаята, която я нямаше и където ти не можеше да погледнеш!

— Обаче забелязвам, когато нещо изчезва.

— Стаята, която я няма? — обади се Монео и след като долови смисъла на думите, продължи: — Ти също ли? Двамата с Хви…

— Да, неясната форма, която видях в сенките — каза Лито.

Монео го погледна право в очите.

— Господарю, ще отложа сватбата. Ще река…

— Няма да правиш нищо подобно!

— Но, господарю, ако тя и Малки са…

— Монео — дрезгаво пошепна споменатият, — господарят ти нарежда и си длъжен да се подчиниш!

Познатият подигравателен тон! Икономът впери очи в Малки.

вернуться

15

Американска жаргонна дума с много значения: къщурка, съборетина; бордей, бардак; подмолно действаща организация и др. Тук съставките й имат следната роля: „ши“ — „тя“, а „бенг“ — звукоподражание на „сгромолясване“. — Б. пр.

1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 202
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)