![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Пълната противоположност — каза Лито. — Не го ли чу?
— Може ли да има нещо по-подходящо? — запита гостът.
— Разбира се. Повелителю, след като вече знаеш…
— Монео — прекъсна го Лито, — започваш да ми пречиш.
Служителят се сконфузи и млъкна.
Лито продължи:
— Сега е по-добре. Знаеш ли, майордоме, че преди десетки хиляди години, когато бях друга личност, веднъж допуснах грешка.
— Ти да сгрешиш? — подигра се Малки.
Лито се усмихна и заяви:
— Грешката ми беше утежнена и от приятния начин, по който я изразих.
— Отново номера с думите — саркастично го укори другият.
— Наистина! Ето какво казах: „Настоящето е забава, която отвлича вниманието; бъдещето е сън; и само споменът, съхранен в паметта, може да разкрие смисъла на живота“. Е, Малки, не са ли красиви тези слова?
— Направо са прелестни, стари червею.
Монео похлупи с длан устата си.
— Но приказките ми бяха глупава и смешна лъжа — отсече Лито. — Знаех го през цялото време, ала бях направо увлечен от хубавите си думи. С безпаметство не може да се разкрие нито едно значение. Без страданието на духа, което е мълчаливо преживяване, няма никакъв смисъл.
— Не мога да схвана смисъла на страданието, причинено ми от твоите гадни Говорещи с риби — каза Малки.
— За теб не е имало страдание — отвърна Лито.
— Ако беше в моето тяло, щеше да…
— Говориш за физическа болка, която скоро ще свърши.
— А кога ще опозная страданието?
— Може би по-късно.
Лито се извърна с предните дялове на тялото си от Малки и погледна към иконома си.
— Монео, наистина ли служиш на Златната Пътека?
— О, да, Златната Пътека! — подигравателно се отзова иксианецът.
— Господарю, знаеш добре, че го правя — каза запитаният.
— В такъв случай си длъжен да ми обещаеш — рече Бог-Императора, — че нищо от това, което си научил тук, не трябва да излиза от устата ти. Нямаш право да го разкриваш нито с дума, нито със знак.
— Обещавам, господарю.
— Той обещава, господарю — усмихна се подигравателно Малки.
Едната от малките ръце на Лито посочи към него, лежащ с вдигнат към непреклонния профил на закачуленото лице поглед.
— Заради някогашното си възхищение, както и по силата на много други причини не мога да убия това нищожество. Дори не съм в състояние да го поискам от тебе… И все пак той трябва да бъде премахнат.
— Ай, ай, ай, колко си мъдър! — възкликна Малки.
— Господарю, ако решиш да почакаш за известно време в другия край на помещението — каза Монео, — може би, когато се върнеш, Малки ще е престанал да бъде проблем.
— Ще го направи — дрезгаво изпъшка подигравчията. — О, богове от преизподнята! Този ще го направи.
Лито изви тялото си и припълзя в сенчестата част на стаята, загледан в бледоочертаната дъга, която щеше да изреже пролом в нощта, стига само да превърнеше желанието в мисловна команда. Какво продължително падане го очакваше, ако се претърколи от площадката за приземяване. Съмняваше се, че дори неговото тяло ще оцелее. Но в пясъка под кулата нямаше вода, а той чувстваше как животът на Златната Пътека примигва и гасне, защото си бе разрешил да мисли за подобен край.
— Лито! — извика Малки зад него.
Чу как носилката дращи по пясъка, навят от вятъра върху пода на проветривото му орлово гнездо. Иксианецът отново извика:
— Лито, ти си върхът! Във вселената няма зло, което да те превъз…
Глух плясък сякаш отряза гласа му. Удар в гърлото — помисли Лито. — Да, Монео го владее. Разнесе се звук от отварянето на прозрачния щит на балкона, носилката застърга по парапета, после настана тишина.
Ще трябва да зарие тялото в пясъка — помисли Лито. — Още няма червей, който да дойде и да погълне вещественото доказателство. Обърна се и погледна напреко през стаята. Икономът се бе подпрял на парапета, взирайки се надолу, надолу, надолу…
Не мога да се моля нито за тебе, Малки, нито за теб, Монео. Сигурно съм единственото съзнание с религиозна насоченост в цялата Империя, тъй като наистина съм сам… Така че няма кому да се помоля.
„Не можете да вникнете в историята и да я разберете, освен ако не се запознаете с нейния ход, с теченията и, както и с пътищата, по които се движат лидиращите личности. Водачът се опитва да увековечи условията, наложили то на първото място. Следователно вождът има нужда от аутсайдер. Призовавам вида проучите внимателно моята политическа кариера. Аз съм едновременно вожд и аутсайдер. И не правете погрешното предположение, че просто съм създал Църквата-Държава. В това се заключаваше дейността ми на лидер, а разполагах и с множество модели от историята, които ползвах, за да изградя цялостната картина. За да уловите нишката към ролята ми на аутсайдер, вгледайте се в изкуствата от моето време. Те са примитивни. Любима поетична форма? Епичната драма. Широко почитан драматичен идеал? Героизмът. Танци? Изоставени, поголовно при това. Монео е прав с гледната си точка, че такова положение на нещата е опасно. То стимулира въображението. И кара хората да чувстват липсата на онова, което им отнех. А какво им отнех все пак? Правото на участие в историята.“