Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Девет импровизирани клина издуваха единия от джобовете му, но той се въздържаше да ги използва. Леко чукче висеше от пояса му на късо въже, чиито възли вече бяха влезли в паметта на пръстите.

Найла се оказа несговорчива. Не пожела да предаде лазестрела си. Но се подчини на пряката заповед на Сиона да ги придружи. Странна жена с не по-малко странно подчинение по избор…

— Заклевала ли си се да изпълняваш заповедите ми? — беше настойчивият въпрос на Сиона.

Неохотната реакция на Найла се изпари. По-късно Сиона бе казала:

— Винаги се вслушва в преките ми заповеди.

— В такъв случай може и да не се наложи да я убиваме — бе отвърнал Айдахо.

— По-скоро не бих правила и опит. Не знам дали имаш дори най-бегла представа за силата и бързината й.

Гарун, от Музея на свободните, който мечтаеше да стане „истински наиб по стария образец“, даде идеята за предстоящото катерене, като отговори на въпроса на Дънкан как ще пристигне Бог-Императора в Туоно.

— По същия начин, който е избрал при посещението си от времето на моя прадядо.

— По-точно? — веднага бе запитала Сиона.

Седяха на прашно сенчесто място пред дома за гости, скрити от следобедното слънце в деня, когато дойде съобщението, че господарят Лито ще се ожени тук. Помощниците и слугите на Гарун бяха наклякали в полукръг около прага, където седяха Сиона, Айдахо и Гарун. Две от Говорещите с риби бяха полегнали встрани. Всеки миг очакваха Найла.

Гарун посочи високата стена зад селото; слънчевата светлина позлатяваше ръба й в далечината.

— Царският път минава горе. Бог-Императора има специално устройство, с което плавно се спуска от високото.

— Вградено е в колата му — каза Айдахо.

— Суспенсори — кимна Сиона. — Виждала съм ги.

— Прадядо ми казваше, че голямата група е пристигнала по царския път. Бог-Императора се спуснал до селото ни със своето приспособление. Останалите са използвали въжета.

Айдахо изрече замислено:

— Въжета, значи.

— Защо са идвали? — попита Сиона.

— За да потвърдят, че Бог-Императора не е забравил своите свободни, както казваше и дядо ми. За тях е било голяма чест, ала все пак тя е несравнима със сватбата.

Айдахо се изправи, без да дочака края на неговия разказ. Оттук високата стена се виждаше съвсем ясно — от основата в пясъка до върха в слънчевата светлина. Той отиде с бърза крачка до ъгъла на дома за гости и излезе на централната улица. Там спря, обърна се и отново погледна към стената. Веднага разбра защо всички казваха, че е невъзможно да се изкачиш по нея. Упорито и съзнателно не искаше да мисли за височината й. Все едно дали беше петстотин или пет хиляди метра. Най-важното дойде след внимателния оглед — тесни напречни пукнатини, отчупвания, дори малък перваз на около двайсет метра от пясъка, както и друг такъв на две трети от пътя по лицето на скалата…

Знаеше, че една инстинктивна част от него — много стара част, на която можеше да се довери — се беше включила в работата, съизмервайки с дължината на тялото му местата, където едната, а после другата ръка щяха да намерят обекти за хващане. Да, точно с дължината на неговите ръце. Струваше му се, че вече се катери.

Гласът на Сиона се разнесе иззад лявото му рамо, докато той самият бе изцяло потънал в първоначалния оглед:

— Какво правиш?

Беше приближила безшумно и сега гледаше в същата посока.

— Мога да се покатеря по стената — рече Айдахо. — Ще взема леко въже, а после с него ще изтегля по-дебело. Така за останалите няма да бъде трудно да се изкачат.

Гарун се присъедини към тях навреме, за да чуе думите му.

— Дънкан Айдахо, защо ще се качваш по стената?

Сиона отговори вместо него, усмихвайки се на музейния свободен:

— За да поздрави Бог-Императора с дължимата тържественост. Каза го още преди появата на каквито и да е съмнения, без да има време лично да прецени всички препятствия, които по-късно намалиха първоначалната й увереност.

Все още обзет от въодушевление, Айдахо попита:

— Каква е широчината на царския път горе?

— Никога не съм го виждал — отвърна Гарун. — От чутото знам само, че е много широк. Голяма войскова част може да мине по него, строена в дълги редици. Освен това има мостове, места с открита гледка към реката и… Истинско чудо!

— Защо не си се изкачил догоре, за да го видиш със собствените си очи? — поинтересува се Айдахо.