Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Другото си го прочети сам.

Жената порови в торбата до леглото си и извади първия том, захвърляйки го през стаята към неговата постеля. Когато Дънкан се върна на мястото си, тя твърдо попита:

— Какво имаш предвид, като повтаряш, че съм лош командир?

— Изгубила си деветима свои приятели.

— Глупак! — Сиона тръсна глава. — Явно никога не си виждал онези вълци!

Той взе книгата, която се оказа доста тежка; съобрази, че е отпечатана на кристална хартия.

— Трябвало е да бъдете въоръжени — отбеляза спокойно и отвори тома.

— С какво? Всяко леко оръжие щеше да е безполезно!

— А лазестрели? — той обърна една страница.

— Само се покажи с лазестрел на Аракис и Червея вече го знае!

Айдахо обърна още една страница.

— И все пак приятелите ти са си послужили с лазестрели.

— Нали виждаш докъде я докараха!

Той прочете един ред и продължи:

— Има и отрови.

Сиона преглътна конвулсивно. Айдахо я погледна:

— В края на краищата ги отрови, нали?

Тя пошепна едва чуто:

— Да.

— Тогава защо не го направихте в началото?

— Не знаехме… Не знаехме, че ще успеем.

— Но самата ти не си опитала — Айдахо поклати глава и се върна към отворения том, след като допълни: — Лош командир.

— Той е дяволски непочтен! — почти извика Сиона.

— Айдахо прочете цял пасаж от книгата, преди да се обърне към нея:

— Започва да се разбира по-добре какво представлява. Прочела ли си всичко?

— До последната дума! Някои места по няколко пъти.

Айдахо погледна отворената страница и зачете на глас:

— „Създадох това, което исках; то е мощно духовно напрежение из цялата ми Империя. Малцина долавят силата му. А какви енергии впрегнах, за да предизвикам съществуващото положение? Дори аз не съм толкова силен. Единствената мощ, с която разполагам, е контролът върху личното благоденствие и добруване. Всичко, което правя, се събира в този общ израз. Защо тогава хората преследват особата ми с други цели и намерения? Не разбират ли, че са обречени на сигурна смърт, посягайки на това мое превъплъщение? Да не би да искат да станат светци? А може би мислят, че по този начин ще могат да се сдобият с Божественото проникновение?“

— Безкрайно циничен е — каза Сиона и сълзите почти задавиха гласа й.

— С какво те изпита? — попита Айдахо.

— Показа ми… Показа ми своята Златна Пътека.

— Това е подходящо за…

— Съществува реално, Дънкан — тя вдигна към него очи, в които блестяха непролети сълзи. — Но ако някога е била достатъчно основание за присъствието на нашия Бог-Император, сега не оправдава създанието, в което той се е превърнал!

Айдахо пое дълбоко дъх.

— С атреидите е така!

— Червея трябва да се маха! — категорично настоя Сиона.

— Чудя се защо изобщо пристига? — ловко смени темата Дънкан.

— Доносникът-приятел на Гарун не ни обясни.

— Трябва да питаме.

— Но нямаме оръжия — с лека ирония отбеляза Сиона.