Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Негърът направи безполезно усилие да се привдигне, но успя само да улови приятеля си за ръката и да изрече:
— Мистър Фид моли прошка от чер човек! Господ горе прости всичко теб, мистър Ричард; не мисли повеч за туй.
— Това ще бъде според мен дяволски великодушно от негова страна — отвърна Ричард, чиито груби чувства бяха непривично разбудени от мъката и угризенията на съвестта. — Аз още не съм ти се отплатил както трябва, загдето ме спаси от оня потъващ контрабандистки кораб; а и много други такива малки услуги си ми правил, за които, както виждаш, ти благодаря, докато още има възможност; защото не се знае дали ще влезем отново в регистрите на един и същ кораб.
Със слабо движение на ръката другарят му даде знак да мълчи, а Фид се мъчеше, доколкото може, да разбере какво иска да каже. С леснота, присъща донякъде на характера му, той изтълкува неговите думи в благоприятен за себе си смисъл, както личеше от начина, по който продължи:
— Е, добре, може пък да успеем. Предполагам, че на оня свят настаняват хората по същия ред, както тук, на земята, тъй че в края на краищата ще плаваме пак заедно. Заповедите за отплаване и на двама ни вече са подписани, но ти май ще вдигнеш котва и ще ме изпревариш при попътен вятър, преди тези разбойници да сварят да ме качат на бесилката. Излишно е да ти говоря надълго и нашироко за сигналите, които може да се наложи да си дадем, за да се намерим горе на небето; уверен съм, че няма да забравиш и мастър Хари, защото ще имаш малко предимство — може пръв да се отблъснеш, а аз ще се старая да се движа колкото е възможно по-близо в килватера му, от което ще имам двойна полза: хем ще зная, че съм на прав път, хем няма да те загубя.
— Това се греховни слова, пагубни не само за твоя бъдещ покой, но и за покоя на нещастния ти приятел — прекъсна го свещеникът. — Връх на безумието е да следва офицера си или да разчита на слабите му сили, а не на бога, който във всяко отношение стои по-високо от него. Уповавайте се на друг…
— Да пукна, ако…
— Тихо! — каза Уайлдър. — Чернокожият иска да ми говори.
Сципион бе насочил погледа си към своя офицер и отново правеше немощно усилие да протегне ръка. Уайлдър простря своята така, че негърът да може да я достигне. Тогава умиращият успя да я допре до устните си, а после херкулесовската десница, доскоро така съкрушително размахвана в защита на своя господар, направи конвулсивно движение, вдърви се и падна, макар че очите продължаваха да блестят, вперени с нежност в лицето, което толкова време бе обичал и сред толкова преживени неправди никога не се бе поколебавало да му отвърне с любов и доброта. Тих шепот последва тази сцена, после прозвуча по-силен ропот на недоволство, а накрая се чуха много гласове, които открито мърмореха и се възмущаваха, че отмъщението им толкова се забавя.
— Очистете ги! — кресна зловещ глас от тълпата. — Трупът — в морето, а живите — на бесилката!
— Стойте! — изтръгна се от гърдите на Фид вик с такава яростна сила, че в този миг на необузданост и най-смелите се спряха. — Кой смее да хвърли в морето моряк, когато светлината още не е угаснала в мъртвешките му очи, а последните му думи още звучат в ушите на неговите другари? Ха! Нима ще извадите душата на човек така, както откъсвате щипка на рак? На ви примки и калпави възли! — Като каза това, разяреният марсови скъса въжетата, с които бяха криво-ляво стегнати лактите му, и преди някой да успее да му попречи, с моряшка сръчност бързо привърза към себе си тялото на негъра. — Може ли да се намери сред нескопосаната ви шайка човек, който да умее да нагласи рея или да държи кормилото срещу вятъра по-добре от този негър? Способен ли е някой от вас да се откаже от дажбите си, за да се нахрани по-добре болен другар? Или да изкара две вахти, за да си почине слаб приятел? Покажете ми поне един, който да е стоял непоклатимо под огъня като яка гротмачта, за да ви посоча за пример тоя, пред чиито тленни останки сме изправени. А сега дърпайте въжето и благодарете на бога, че на примката увисват честните, а мошениците още дълго ще стоят на нозете си.
— Дърпайте — откликна Найтингейл, подкрепяйки прегракналия си и зловещ вик с надуване на свирката. — Пратете ги на оня свят!
— Спрете! — възкликна капеланът, успял навреме да улови въжето, преди то да бе извършило смъртоносната си работа. — В името на тоя, от чието милосърдие някой ден може да се нуждаят и най-закоравелите измежду вас, почакайте само една минута! Какво значат тези думи? Правилно ли ги разчитам? „Арк от Линхейвън!“