Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Джеър сграбчи ръката на Слантър. Посочи му върха и тясната каменна лента, която водеше до него.
— Да, момче — пътеката Кроуг и Извора на рая — кимна гномът. — Това е, което кралят на Сребърната река те е изпратил да откриеш.
— А Мейлморд — попита бързо Джеър.
Слантър поклати глава:
— От другата страна на крепостта, в дъното на една окръжност от скали. Там пътеката започва да се изкачва, увива се около Греймарк и продължава нагоре.
Отново замълчаха, загледани в крепостта.
— Вътре май няма никой — измърмори след малко Хелт.
— Онези, които са вътре, искат да си мислим точно така — отвърна сухо Слантър. — Освен това Черните скитници предпочитат тъмнината. През по-голямата част от деня не излизат. Размърдват се едва вечерта. Дори и гномите, които им слугуват тук, скоро започват да живеят като тях и престават да се показват на дневна светлина. Но хич не им се хващай на въдицата, човеко от границата. Те всички са вътре — и Черните скитници, и гномите. А и няколко други същества.
Гарет Джакс изучаваше пътеката, която водеше към входа на крепостта.
— Те ще ни очакват точно оттук. — Той по-скоро си говореше сам на себе си, а не на останалите. — Откъде да минем? По пътеката или да изкачим скалите? — Погледна вляво от мястото, където издатината, на която стояха, се спускаше сред скалите и се губеше в планината през тесен тунел. — Може би оттук, въпреки всичко.
Слантър докосна ръката му:
— Тунелът е свързан с множество проходи, които водят нагоре в избите на крепостта. — Оттам ще минем.
— Охранява ли се?
Слантър сви рамене.
— По-добре бих се чувствал, ако можем да се изкачим до пътеката, която води до Извора на рая, на открито — измънка Форейкър. — До гуша ми дойде от тунели и пещери.
Гномът поклати глава:
— Няма да стане. Единственият начин да стигнем до целта е през Греймарк. Направо през Черните скитници и всичките му там същества, които им служат.
Форейкър изръмжа недоволно:
— Ти какво мислиш, Гарет Джакс?
Майсторът на бойните изкуства продължаваше да разучава крепостта и скалите около нея. Изпитото му лице не изразяваше нищо.
— Познаваш ли достатъчно добре пътя, че да можеш да ни преведеш невредими? — попита той Слантър.
Гномът го погледна навъсено:
— Прекалено много въпроси задаваш. Познавам го, но не много добре. Минавал съм един-два пъти, когато за пръв път ме докараха тук, преди да започне цялата тази история…
Внезапно млъкна. Джеър знаеше, че си спомня как точно когато е решил да се върне при хората в родината си, Черните скитници са го изпратили да следи друида Аланон. Сигурно си спомняше и съжаляваше, макар за кратък момент, как беше оставил да се развият нещата.
— Е, това е достатъчно — каза тихо Гарет Джакс и тръгна напред.
Преведе ги през скалите до мястото, където издатината навлизаше в тунела. Спряха сред група огромни камъни, скрити от погледа на Греймарк. Накара ги да се приближат.
— Черните скитници никога ли не излизат през деня? — попита той Слантър. Сред скупчените камъни беше задушно и от веждите му се стичаше тънка струйка пот.
Гномът сбърчи вежди:
— Ако ме питаш дали е по-добре да влезем сега, вместо през нощта, аз съм за.
— Ако ни остава достатъчно време — намеси се Форейкър. — Денят вече преполови, а в тези планини се смрачава рано. Може би ще е по-добре да изчакаме до сутринта. Тогава ще имаме на разположение цял ден. Какво чак толкова, ако изчакаме дванадесетина часа?
Всички мълчаха. Джеър вдигна очи и огледа назъбените върхове на скалите. Още цели дванадесет часа? Едно съмнение беше започнало да се прокрадва у него. Тормозеше го и го предупреждаваше. Докъде ли беше стигнала Брин? Думите на Краля на Сребърната река го преследваха и не му даваха покой. „Трябва да стигнеш до Извора на рая преди тя да стигне до Мейлморд.“
Бързо се обърна към Гарет Джакс:
— Не съм сигурен, че можем да си позволим да загубим дванадесет часа. Трябва да знам със сигурност къде точно се намира Брин. И без това пак ще се наложи да използвам Кристала на виденията. По-добре е да го направя сега.
Майсторът на бойните изкуства се поколеба, после стана.
— Не тук. Дайте да влезем в пещерата.
Промъкнаха се през тъмния отвор и отново тръгнаха в мрака. Всички наблюдаваха нетърпеливо Джеър, докато той ровеше из куртката си. Младежът от Вейл бързо намери Кристала на виденията и го извади. Постави го внимателно в свитите си длани. Облиза устни и се помъчи да потисне умората.
— Запей му, Джеър — насърчи го тихо Еден Елеседил. Младежът от Вейл запя тихо, почти шепнешком. Гласът му беше изнемощял от усилието, което беше вложил, докато ги беше превеждал през Пещерите на нощта. Кристалът на виденията започна да блести и да излъчва светлина.