Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Останалото — прашните прозорци със следите от струйки дъжд по тях, обикновената врата и боклукът, който вятърът носи по улицата пред сградата, биха навели на мисълта за не особено проспериращ склад.
Но точно тук пристигат направените от сателитите, снимки, точно тук работят анализаторите, които казват на хората от Националната разузнавателна служба, Пентагона и ЦРУ точно какво са видели тези прескъпи птички. Дори анализаторите, които владеят най-модерната техника, които са млади, умни и интелигентни, не бяха виждали преди дискове, подобни на тези в Тармия. Така че изпратиха снимките в архив и съобщиха за това.
Специалистите от Министерството на отбраната в Лондон и от Пентагона във Вашингтон, които познаваха едва ли не всяко конвенционално оръжие от лъка и стрелата насам, разгледаха снимките, поклатиха глава и ги върнаха.
От страх да нямат нещо общо с оръжията за масово унищожение, ги показаха на учените в Портън Даун, Харуел и Олдърмастън в Англия, както и на Сандия, Лос Аламос и „Лорънс Ливърмор“ в Америка. Резултатът беше същият.
Най-доброто предположение беше, че дисковете са част от големи електрически трансформатори, предназначени за нова иракска електростанция. Трябваше да се задоволят с това обяснение, когато, след искането за нови снимки от Рияд, стана ясно, че заводът Тармия буквално е престанал да съществува.
Обяснението беше добро, но не даваше отговор на един въпрос — защо иракските власти се опитваха така отчаяно да покрият и заличат всичко.
Едва вечерта на двайсет и четвърти Саймън Паксман, който се обаждаше от телефонна кабина, звънна на д-р Тери Мартин у дома.
— Какво ще кажеш за още една вечеря в индийски ресторант?
— Тази вечер не мога — отвърна Мартин! — Стягам си багажа.
Не спомена, че Хилари се е върнал и също иска да прекара вечерта със своя приятел.
— Къде отиваш? — попита Паксман.
— Америка — рече Мартин, — поканен съм да изнеса лекция за Абасидския халифат. Доста ласкателна покана. Изглежда им харесва проучването на законовата структура на Третия халифат. Извинявай.
— Просто има още нещо, което дойде от юг. Още една загадка, която никой не може да обясни. Но тя не е свързана с нюанси в арабския език, техническа е. Все пак…
— За какво става дума?
— Една снимка. Извадих копие.
Мартин се поколеба.
— Още една носена от вятъра сламка ли? — попита той. — Добре, в същия ресторант. В осем.
— Сигурно е точно това — рече Паксман, — само още една сламка.
Глава 17
На следващия ден, малко след три следобед, Тери Мартин кацна на международното летище в Сан Франциско, където го посрещна неговият общителен и гостоприемен домакин професор Пол Масловски, облечен в академичната униформа на американските преподаватели — сако от туид, с кожени кръпки на лактите, — и отведнъж се почувства обгърнат в топлата прегръдка на американското гостоприемство.
— Двамата с Бети сметнахме, че хотелът ще е някак безличен, и се питаме дали не би предпочел да се настаниш у нас? — попита го Масловски в колата на път към града.
— Благодаря, това е чудесно — отвърна искрено Мартин.
— Студентите очакват с нетърпение да те чуят, Тери. Разбира се, не сме много хора, нашата арабска катедра положително е по-малка от вашата в Лондон, но хората са истински ентусиасти.
— Чудесно. И аз с нетърпение очаквам да се срещна с тях.
Двамата се разприказваха оживено за общата си страст — Средновековна Месопотамия, докато стигнаха до дървената къща на професор Масловски в крайградския жилищен комплекс Менло Парк.
Там се запозна с Бети, съпругата на Пол, и се настани в топлата и удобна стая за гости. Погледна часовника си — пет без четвърт. Слезе долу и попита:
— Мога ли да се обадя по телефона?
— Естествено — отвърна Масловски. — У вас ли искаш да позвъниш?
— Не, тук. Имаш ли указател?
Професорът му даде указателя и излезе. Намери номера на Ливърмор. Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ в околия Алмеда. Успя да ги хване навреме. Когато отсреща отговориха, той попита:
— Бихте ли ме свързали с Отдел „Z“? — Произнесе го като англичанин — „Зед“.
— Кой? — попита телефонистката.
— Отдел „Зи“ — поправи се Мартин. — Кабинета на директора.
— Изчакайте, ако обичате.
Обади се друг женски глас:
— Кабинетът на директора, какво обичате?
Вероятно британското произношение помогна. Тери обясни, че се обажда д-р Мартин, преподавател от Англия, пристигнал за малко в Калифорния, и ще се радва, ако може да разговаря с директора. Сега вече се обади мъжки глас.