Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Аленото цвете и бялото
Аленото цвете и бялото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аленото цвете и бялото

Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:

„Аленото цвете и бялото“ ни връща в Лондон от Втората половина на деветнайсети век. Това е историята на един вечен, вълнуващ, жизнен и мрачен, омагьосващ и плашещ град и на три жени, чиито житейски пътища се преплитат по улиците на имперската столица — една уличница, една невротична дама от висшето общество и една еманципирана и дълбоко набожна жена. Шугър, привлекателна и остроумна проститутка, копнее за по-добър живот. След срещата си с Уилям Ракъм, наследник на парфюмерийна империя, тя тръгва към върховете на обществото. По пътя си Шугър среща всякакви хора, привлекателни, наивни, зли и добросърдечни — живи образи, чиито съдби се преплитат във вълнуващ разказ за една силна и динамична епоха, време на политическа мощ и отчайваща мизерия, на безплътни идеали и скрити пороци, на краен материализъм и пламенна набожност.
1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 443
Перейти на страницу:

— Каква работа? — пита проститутката. — Във фабрика ли?

— Ами… да, предполагам, че да.

— Сър — заявява тя възмутено. — Работила съм във фабрика и знам, че за да спечеля два шилинга като ей тези тук — тя показва монетите, които й даде той, — трябва да работя много часове, да се претрепвам в онази смрад, да се излагам на опасност, да нямам минутка да си почина, и кажи-речи да не спя.

— Но нали ще се спасиш от вечното проклятие! — избухва Хенри, обзет от отчаяние. Още в мига, когато произнася думата „проклятие“, той получава заслуженото си наказание — проститутката отклонява поглед от него и пъхва монетите някъде из диплите на роклята си, очевидно решила, че му е отделила вече предостатъчно време. Вперила поглед някъде в далечния край на улицата, тя отбелязва:

— Свещенически номера са тез, сър, знам ги аз — и го изглежда подозрително. — Свещеник сте, нали?

— Не, не, не съм — възразява той.

Тя подсмърква.

— Не ви вярвам.

— Наистина не съм — настоява той и си спомня за отричането на свети Петър, преди да пропее петелът.

— Е, значи такъв трябва да станете — казва тя меко, пресяга се и докосва леко възела на вратовръзката му, сякаш за да подчертае, че трябва да бъде заменен със свещеническа якичка.

— Бог да те благослови! — възкликва той.

Възторженото му възклицание увисва за миг във въздуха. После проститутката се привежда напред, опира ръце на коленете си, започва да се киска и се киска кажи–речи цяла минута.

— Голям веселяк сте, сър — успява да произнесе тя хрипливо. — Ама вече трябва да вървя…

— Чакай! — вика той умолително, в главата му със закъснение нахлуват жизненоважни въпроси — ако не й ги зададе, никога няма да си прости. — Вярваш ли, че имаш душа?

— Душа ли? — повтаря тя невярващо. — Някакъв дух с криле вътре в тялото ми? Ами… — тя отваря уста да продължи, извила присмехулно устни, но като вижда жалното му изражение, преглъща хапливите думи и омекотява удара. — Ами… всичко, което имате вие, го имам и аз, в това съм сигурна. — Тя приглажда роклята си отпред, дланите й се плъзгат по очертанията на корема. — Хайде, трябва да вървя. Последен въпрос, моля!

Хенри залита сякаш от удар, установил с ужас, че отново е попаднал в плен на Злото. Само преди минути бе в Божиите ръце; а какво стана сега? Изгуби присъствие на духа и сякаш отново се мята в лепкавите прегръдки на съня. Хубавичката проститутка ще отговори само на още един въпрос; един последен въпрос — какъв да бъде той? И Хенри чува ужасен собствените си думи:

— Ти… космата ли си?

Тя присвива удивено очи.

— Космата ли, сър?

— Косми по тялото — той махва неопределено с ръка към корсажа и полата й. — Имаш ли косми по тялото?

— Косми ли, сър? — усмихва се тя лукаво. — Че разбира се — също като вас!

И внезапно сграбчва с една ръка фустите си и ги придърпва чак до гърдите, стискайки намачкания плат, а с другата ръка дърпа надолу дългите си гащи, разкривайки тъмния триъгълник на венериния хълм.

Някъде надолу по улицата избухва силен смях. В продължение на един безкраен миг Хенри се взира в нея, после стисва здраво очи и се обръща гърбом. Възпитанието му не позволява да обърне гръб на жена, преди да е приключил разговора с общоприетите фрази на учтивост, но той успява да преодолее себе си. С пламнало лице, той върви, препъвайки се, по улицата, сякаш отликите на нейния пол са се забили дълбоко в тялото му, като меч.

— Исках само да ми отговориш! — вика той пресипнало през рамо, долавяйки как все повече и повече гласове се надигат от подземията на Чърч Лейн и се присъединяват към смеха, без дори да разбират каква е причината.

— Божичко, сър! — подвиква тя след него. — Ми нали ви се полагаше нещичко за тоз допълнителен шилинг!

— Такъв е той — приключва Уилям, докато Шугър плъзга пръсти през гъстите косми по гърдите му. — Съвсем различен от мен. Но не е лош човек. Пък кой знае? Може би някой ден ще удиви всички ни и най-сетне ще вземе съдбата си в свои ръце.

Шугър спира за миг усилията си, насочени към нарастването на неговата мъжественост.

1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 443
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)