Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Щом усети ръката й, Терций Валерий веднага се успокои, спря да трепери, погледна я обичливо и каза:

— Не, дъще, той никак не ме огорчава, по-скоро аз го измъчвам с брътвежите си. Имам предложение към теб, Турн. Ако искаш, ще ти помогна да получиш гражданство в някоя от приличните триби46. Като плебей, разбира се, но това не е толкова лошо. В края на краищата си пристигнал в Рим с доста голямо състояние от злато и имуществото ти ще стигне да заплатиш цената, необходима, за да добиеш правото на място във войската като тежковъоръжен воин. В конницата няма да те вземат, но пък в пехотата сигурно няма да имаш затруднения, още повече, жена ти ми каза, че имаш военен опит. За това свидетелстват и белезите по лицето ти. Възползвай се от случая, Турн. Останалото ще зависи от теб, тъй като вратите на Янус47 са винаги отворени.

Аз, разбира се, усещах приближаването на страшна война. Знаех, че изменникът Кориолан обучава волските на римско бойно изкуство. Той беше дотам хитър, че направляваше отрядите с воини към римската провинция и ги караше да запалват и да унищожават селищата, в които живееше простолюдието, но не закачаше именията на патрициите. Хората, които и без това нямаха особено доверие към патрициите, мислеха, че последните са влезли в тайно съглашение с Кориолан, опитвайки се да отнемат законните права на обикновения народ, придобити едва напоследък и то с извънредно големи усилия. Така че призивът да се записват във войската будеше у простите хора още по-голямо недоверие и подозрение.

Аз ни най-малко не се и съмнявах, че бих могъл да получа римско гражданство дори без помощта на Терций Валерий. С предложената си помощ той, разбира се, ми желаеше само доброто (според собствените си виждания и според схващанията на Арсиное), но като римлянин, мислеше и за собствения си град. Един бивш хоплит като мен би бил добра подкрепа за войската — човек, току-що получил римско гражданство, не би жалил сили, за да си заслужи добро име.

Предложението му беше разумно, но само споменаването на думата „война“ ме караше да настръхвам и да изпитвам отвращение. Това неприятно чувство бе тъй силно, че аз отвърнах:

— Терций Валерий, не ми се сърди, но според мен не ми е дошло още времето да стана римски гражданин. Може би по-късно. Макар че не съм сигурен дали мога да ти го обещая.

Терций Валерий и Арсиное си размениха недоумяващи погледи. За мое голямо учудване те не се опитаха дори да ме уговарят. Вместо това старецът запита с мек глас:

— А какво смяташ да правиш тогава, сине? Не се страхувай да разкриеш сърцето си пред мен, аз ще ти помогна със съвет, доколкото мога и ако изобщо мога.

Той още не се беше доизказал, когато бях осенен от мисъл, която явно отдавна се бе въртяла в главата ми, но чието значение осъзнах напълно едва сега.

— Освен Рим има и други места — му казах. — Искам да разширя познанията си и да прекарам известно време и в етруските владения. Известно е, че на изток се готви голяма война. Тя може да обхване и италийското крайбрежие, и за Рим, както и за всеки друг град в опасност, ще са добре дошли сведения за положението в другите земи. Аз съм наблюдателен и разбирам от политика, тъй че се надявам за в бъдеще да бъда полезен на Рим.