Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Че кой ще ни раздава бонбони чак сега? — учуди се Чандлър.
— Има кой! — рекох, но наум си казах „Изключено е!“. В тая сграда по-скоро Господ ще срещнеш, отколкото да ти дадат бонбон. „Галерия“ си бе един ултрапревзет снобиториум, в който можеш да се возиш нагоре-надолу в асансьора с часове, без да видиш дете. Изобщо в цялата история на сградата не е имало случай две млади майки да се срещнат и да си кажат: „Ау, откога не сме се виждали! Дай да съберем децата да си поиграят!“. Така че реших да сменя темата и рекох: — Освен това пропуснахме и Деня на благодарността, и Ханука, и…
— И ще получим нови подаръци за Ханука, нали? — прекъсна ме Чандлър.
Поклатих глава и се усмихнах:
— Точно така, умницата ми. И за Ханука ще има нови подаръци. Да не говорим, че пропуснахме и Коледа… — при което Картър ме изгледа подозрително, — за която, както вече отбеляза Картър, също ще има нови подаръци — Картър кимна еднократно, после пак се залиса във влакчетата си, — и накрая, никак немаловажно — Нова година! Всичките ще ги отпразнуваме.
Във вторник вечерта се маскирахме всички — включително и КГБ-то, която съвсем ме сбърка, като се яви с лентата си на „Мис Съветски съюз“ и диамантената диадема, а Картър и Чандлър бяха съвсем шашнати. Аз се маскирах като някакъв каубой с шапка, кобури и чифт револвери, изглеждащи почти като истински — не особено вдъхновяващ и далеч не толкова секси костюм. Децата се маскираха традиционно: Картър като синия „Пауър Рейнджър“, а Чандлър — като Снежанка. Слава Богу, съседът ни от долния етаж се съгласи да се включи в играта и почерпи децата с бонбони.
В сряда вечер изпекох пълнена пуйка. Е, стана твърда като подметка, а пълнежът бе купена готова смес, но пък останалата гарнитура — сосът от боровинки, заливката, пюрето от батати, тиквеникът и руското допълнение във вид на две унции първокачествен хайвер от белуга (по сто и петдесет долара унцията от бързо изпразващата се моя чекова книжка) — дойде от близкия деликатесен супермаркет и придаде нов смисъл на понятието „спекулативни цени“.
В четвъртък вечер на гости ни дойдоха родителите ми, запалихме една менора за успокоение на майка ми, а Чандлър и Картър, разбира се, получиха подаръците си за Ханука (още пари от чековата ми книжка). В петък ходихме (по-точно — те ходиха) до „Мейсис“ и купиха изкуствена елха, а през останалата част от деня пяхме коледни песни и я украсявахме. И, естествено, получиха още подаръци.
В събота — последната им вечер при мен — посрещнахме Нова година — което се оказа голям майтап, тъй като най-после се запознах с Игор. Отговаряше точно на описанието, което Магнум ми беше дал, като се почне с посребрената му коса с вид на тънък слой цвърчащ барут, и най-вече по отношение на стойката му, която според мен можеше да се дължи на едно от следните две неща: или е прекарал безброй години, застанал „мирно“ в някоя тайна кагебистка школа, или някой му е наврял в задника електрически остен.
Така или иначе, Игор умееше да пие, независимо от твърдението му, че просто си промивал черния дроб по руски — с водка.
Несъмнено Игор беше умен, а и изключително амбициозен, но останах с впечатлението, че най-много му се ще да притежава най-мощното оръжие за масово поразяване, та светът да му е заложник. За какво? Явно не за пари, за власт, та дори не и за секс! Единственото, което Игор иска, е всички на този свят да млъкнат и да се съгласяват с него.
Току-що бе станало осем часа, а ние бяхме решили да отпразнуваме Новата година около четириметровата банкетна маса, която, като всички останали мебели, бе величествена, тържествена и полирана с черен италиански лак. Столовата бе в съседство с всекидневната и споделяше зашеметяващата гледка към центъра на Манхатън. А в този час светлините на града се запалваха в невероятно шоу зад гърбовете ни.
Макар на теория аз да бях домакинът, Игор очевидно възнамеряваше той да е в центъра на вниманието през цялата вечер, докато ние тримата с Чандлър и Картър, нахлупили на главите си като някакви глупаци конусовидни лъскави картонени шапки, се преструвахме, че го слушаме. И КГБ-то беше с шапка като нашите, само че тя попиваше всяка дума, излязла от устата на Игор. Направо ми се повдигаше.
От отсрещната страна на масата Игор ми съобщи: