Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Нали ти казах! — забели очи тя и поклати глава.

— Ами аз? — запъна се Картър. — И аз съм си аз, нали? — И завъртя глава наляво-надясно, да огледам и двата му профила.

Както винаги, най-впечатляващото бяха миглите му. Косата му бе избуяла на платиненоруси къдрици. Беше по дънки и маратонки и червена блуза от трико. Трудно ми беше да си представя как като бебе насмалко щяхме да го изтървем. Сега буквално пращеше от здраве. Бащина гордост!

— Той ли е? — попита притеснено Чандлър. — Или е някакъв робот?

— Ами! Той си е! — При което двамата пак се хвърлиха в обятията ми и подновихме целувките. — Абе вие няма ли и Юлия да целунете? — попитах след няколко секунди. — И на нея й липсвахте.

— Не! — отвърнаха единогласно. — Само теб!

Това вече не бе никак хубаво! Знаех, че КГБ-то е чувствителна в това отношение. Нещо там свързано с великата руска душа, но нямах и най-малката представа какво точно.

— Хайде, целунете я де! — подсказах им. — И тя заслужава целувка, нали?

— Нееее! — закрещяха те. — Само тати!

Намеси се и Гуин:

— Толкова тъгуваха по теб, че не могат да ти се наситят! Нали са много сладки?

Вдигнах поглед към КГБ-то. Стори ми се, че е обидена. Прищя ми се да й кажа с мърдане на устните „Просто не могат да ми се нарадват!“. Но се сетих, че тя не може да чете по устните. (Та тя едва го говори шибания език, мама му стара!)

— Няма нищо — каза тя с хладен тон. — Ще кача горе куфарите.

На горния етаж тръгнахме по дългия десен коридор, в чийто край се намираха две малки спални. Едната беше превърната в библиотека, в другата имаше две кушетки. И Докато Гуин и КГБ-то изваждаха багажа на децата, ние тримата седнахме върху тъмночервения мокет и започнахме да наваксваме изгубеното време. В стаята имаше куп неща, които да напомнят за „Медоу Лейн“: десетки от любимите кукли на Чандлър бяха наредени по перваза на прозореца, дървените релси на влакчетата на Картър се извиваха по краищата на мокета; едното легло бе покрито със синия му юрган с Локомотива Томас, а другото — с юргана на Чандлър за две хиляди и двеста долара от „Лора Ашли“ в бяло и розово, поръбен с бели дантели. Чандлър моментално се залови да реди куклите в идеален кръг около нас, докато Картър заоглежда дали влакчетата му не са се повредили при местенето. КГБ-то ни хвърляше от време на време по някоя мразовита усмивка.

— Окей — рекох в желанието си да разчупя леда. — Чуйте какво сме ви замислили с Юлия за тази седмица. Понеже пропуснахме да отпразнуваме заедно сума ти празници, реших — искам да кажа, ние с Юлия решихме — да ги отпразнуваме всички накуп сега! — Млъкнах и килнах глава, с цел да демонстрирам логичността на мисълта си. — По-добре късно, отколкото никога, нали така, деца?

— Още подаръци за Коледа ли ще имаме? — попита Картър.

— Точно така — кимнах. — И понеже пропуснахме и Хелоуин, утре ще се маскираме и ще ходим да просим бонбони! — Само че без мен, добавих наум. Утре ще се престоря, че ми се е схванал гърбът, защото, ако само подам нос извън апартамента, още на другия ден ще се озова пак в отсек 7C.