Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Вратата се открехна, но само на трийсетина сантиметра и само след миг отвътре надникна познатата ми съветска руса главица. Усмихнах се мило на любимата ми комунистка и заповядах с руски акцент „Атвари врата!“.

Тя я разтвори докрай, но вместо да ми се хвърли на врата и да ме разцелува, остана права насреща ми със скръстени под гърдите ръце. Обута бе в изключително тесни дънки „Капри“, подложени на яко предварително търкане и със задължителните цепки и дупки. Не съм спец по дамските дънки, но усетих, че са стрували цяло състояние. Бялото й памучно боди ми се стори меко като кожа на норка. Беше боса и потропваше с десния крак по пода, сякаш се чудеше дали още ме обича или не.

— Е, няма ли да ме целунеш? — престорих се на обиден аз. — Четири месеца бях зад решетките!

— Получи го, ако искаш — сви рамене тя.

— Ей сега ще те хвана, малка нахалнице! — И се нахвърлих отгоре й като пощурял от хормони бик. Тя се отказа от позата си и хукна да бяга.

— Помощ! — пищеше. — Гони ме капиталист! Помощ! Полиция!

От средата на всекидневната към горния етаж водеше извита махагонова стълба, а тя първите три стъпала ги прескочи като хърделист от световна класа. Изоставах с не по-малко от пет метра, понеже се разсейвах по заобикалящото ме охолство. Цялата задна стена представляваше витрина, от която главозамайващият изглед на Манхатън буквално те удря в лицето. Колкото и надървен да бях, не можех да не се възхитя на подобна гледка.

Докато стигна до стълбите, тя вече седеше на горното стъпало, разтворила дългите си крака в открито предизвикателство, облегната назад с опрени върху пода длани. Дори не се беше задъхала. Едва се добрах до по-долното стъпало с пъшкане и охкане. Дългият престой зад решетките бе отнел от силите ми. Прекарах пръсти през дългите й коси, мъчейки се през това време да успокоя дишането си.