Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Така че си прибрах багажа и се преместих в Хамптън. Имах чувството, че съм някакво шибано топче за пинг-понг! Тъкмо тогава неочаквано ми се обади Магнум. Беше в началото на юни, а аз се излежавах в просторната всекидневна, която, в съответствие с описанието на Джордж, наистина приличаше на ловна хижа.
— Предполагам, те интересува това, че днес подведоха под отговорност Дейв Биъл за измама с ценни книжа. Обвинението му го прочели днес следобед пред съдията Глийсън.
С премаляло сърце седнах на полуразпадналия се малък диван. Над главата ми висеше главата на огромен мъртъв лос с възмутен вид.
— Подведен ли? — изпъшках. — Как така са го подвели, Грег? Та той нали им сътрудничеше уж?
— Явно не — отвърна Магнум, след което захвана да ми обяснява как Дейв Биъл всъщност не ме бил предал, ами просто се натряскал до козирката и разказал за бележката на свой приятел. А приятелят му се оказал поредният информатор във все по-нарастващата сбирка от информатори на Агента маниак. Останалото, както се казва, е история.
Децата изкараха лятото в Саутхамптън, наиграха се и си заминаха в деня, в който подведоха под отговорност Елиът Лавин за измама с ценни книжа. Той, разбира се, стоварил цялата вина върху мен — ирония на съдбата, ако ме питате, след като навремето — явно в момент на временно умопомрачение — му бях спасил живота. Аз всъщност не съжалявах, че му спасих живота, понеже през цялата следваща седмица всички ме наричаха герой. Но сега, пет години по-късно, Елиът го чакаха пет години затвор, а на мен изобщо не ми пукаше.
С Готвача работата обаче изобщо не стоеше така — за него ми пукаше, и то много.
Но най-голямата ирония комай се криеше в това, че Готвача бе решил да се противопостави на нормалната логика и мъдрост и да се яви на дело. От какъв зор? При всички видеозаписи, звукозаписи, моите показания, тези на Дани и Джеймс Лу, непробиваемата следа на швейцарските ми сделки, по която личаха единствено хлъзгавите стъпки на самия Готвач, както и при наличието на двата превъзходни чертежа на ядрената му подводница, абсолютно никакъв шанс нямаше да го оправдаят. Щяха да го осъдят по всички точки на обвинението и да го пратят да излежи почти цяло десетилетие.
А аз от своя страна ще трябва да изживея публично унижението да свидетелствам в открит съдебен процес срещу човек, когото навремето съм наричал свой приятел. Да ме разнасят по вестниците, по списанията, по интернет, навсякъде. Да не говорим каква ирония се съдържа в това, че стореното от мен спрямо Дейв Биъл ще остане в историята само като ситна забележка под линия — минимална компенсация за дузината извършени от мен предателства.
В този момент се намирах в стаята за поверителни разговори и се смеех вътрешно, понеже Агента маниак току-що каза:
— Абе, Алонсо, през живота си не съм виждал такова обсесивно-компулсивно разстройство като твоето!
— Какви ги приказваш! — озъби се Алонсо. — Никакво обсесивно-компулсивно разстройство нямам! Искам единствено да се убедя, че протоколите са точни.
— Как да не са точни! — изрепчи му се Агента маниак и поклати невярващо глава. — Ти наистина ли смяташ, че на журито ще му пука дали Гейто е казал „Бада-бийп, ба-да-боп, бада-бууп“ или „Бада-боп, бада-бийп, бада-бинг“? Какво значение има, за Бога? Журито е наясно, че означава едно и също!
Седналият вдясно от мен Алонсо изви съвсем леко глава и ми намигна многозначително, един вид: „Ние двамата с теб знаем колко е важно. Не обръщай внимание на тая тиква от ФБР!“. После погледна към седналия в другия край на заседателната маса Агент маниак и каза:
— Добре бе, Грег. Завърши право, вземи изпита за правоспособност пред щатската адвокатска колегия на Ню Йорк и ще ти дадем на теб да командваш магнетофона! — И се изсмя рязко, с ирония. — Дотогава обаче командвам аз! — И пак натисна бутона за връщане на записа.
Наближаваше единадесет през нощта и до началото на процеса срещу Гейто оставаше по-малко от месец. През шестте седмици, откакто отмина Денят на труда, работехме до малките часове в желанието си да „доуточним“ протоколите — един мъчителен процес, при който седяхме в приземието на „Федерал Плаза“ 26, слушахме записите и нанасяхме поправки по машинописните страници, на път да станат най-точно снетите записи в историята на юриспруденцията.