Величие и падение на куртизанките

На височината, на която се намираше, Люсиен обгръщаше с поглед описваната галерия и детайлите от стражницата, свързващи Тур дьо л’Аржан с кулата Бонбек и заострените им покриви. Люсиен остана така смаян, че от възторг забави самоубийството си. Днес явленията на халюцинацията са дотолкова приети от медицината, че този мираж на нашите чувства, тази странна способност на ума не са вече оспорвани. Под напора на някакво усещане, превърнало се поради силата си в натрапчива идея, човек може да изпадне в състояние, каквото предизвикват опиумът, хашишът и азотният окис. Тогава се явяват видения и призраци, мечтите приемат форма, унищожените предмети оживяват в първоначалния си вид. Онова, което в съзнанието е било само мисъл, се превръща в одухотворено същество или в живо творение. Науката днес смята, че под напора на чувства, стигнали връхната си точка, мозъкът се напълва с кръв и този именно прилив предизвиква страхотните игри на въображението в будно състояние, до такава степен хората не искат да приемат мисълта като жива и творческа сила. (Виж „Луи Ламбер“ във „Философски етюди“.) Люсиен видя Палатата в цялата й първична красота. Колоните бяха стройни, нови и красиви. Жилището на Сен-Луи се показа, каквото е било някога, и той се възхити от вавилонските му размери и от източните игри на въображението. Възприе тази величава гледка като поетично сбогуване с творбите на цивилизацията. Започвайки приготовленията си за смъртта, той се запита как може това великолепие да бъде неизвестно в Париж. В него живееха двама души — единият бе Люсиен — поетът, тръгнал на разходка през Средновековието под аркадите и куличките на Сен-Луи, а другият Люсиен подготвяше самоубийството си.