Истината за случая Хари Куебърт

Всички говореха за книгата. Вече не можех да се движа спокойно по улиците на Ню Йорк, да си правя кросчета по алеите на Сентръл Парк, без някой да ме разпознае и да възкликне: „Ей, това е Голдман! Писателят!“. Случваше се дори да се затичат след мен и да ми зададат въпросите, които не им даваха мира: „Ама така ли е станало, както разказвате в книгата си? Наистина ли Хари Куебърт го е направил?“. В кафенето в Уест Вилидж, където често се отбивах, някои от клиентите най-безцеремонно сядаха на масата ми и ме заговаряха: „В момента чета книгата ви, господин Голдман. Не мога да я оставя! И първата беше добра, ама тази! Вярно ли е, че сте получили един милион долара, за да я напишете? На колко години сте? Едва на трийсет? Трийсет години! И вече сте натрупали толкова мангизи!“ Дори портиерът на моя блок, който четеше, когато не отваряше вратата на някого, като свърши книгата, ме приклещи в асансьора, където дълго ме държа, за да излее пред мен душата си: „Значи, това се е случило с Нола Келерган? Какъв ужас! Но как стига дотам човек? А, господин Голдман, как е възможно?“.

От деня на излизането си „Случаят „Хари Куебърт“ беше номер едно по продажби в цялата страна и обещаваше да е най-продаваната книга на годината на американския континент. Навсякъде говореха за нея: по телевизията, по радиото, във вестниците. Критиците, които бяха чакали да се издъня, ме обсипваха с похвали. Казваха, че новият ми роман е велик.

Веднага след излизането на книгата заминах на промоционално турне маратон и само за две седмици обиколих цялата страна - смяната на президента задължава. Барнаски смяташе, че толкова трае времевият прозорец, който ни е отворен, преди погледите да се насочат към Вашингтон за изборите на 4 ноември. Като се върнах в Ню Йорк, с бясна скорост обходих и телевизионните студиа, за да отговоря на всеобщия интерес, който се разпростря чак до дома на родителите ми - на вратата им непрекъснато звъняха любопитни и журналисти. За да им осигуря малко спокойствие, им подарих микробус, с който решиха да изпълнят една своя стара мечта - да отидат до Чикаго, после да тръгнат по път № 66 и да стигнат до Калифорния.