Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Ако е така, не мисля, че го е направила нарочно.
— Разбира се, че не е — каза Конли. — Тя не беше депресирана.
При прекъсването Дебра се обърна към него с хладен поглед.
— Откъде знаеш това?
— Просто говорих с нея в петък следобед…
— Така ли? — леко изненадан попита Стюарт.
— Ами да — продължи Конли. — Знаеш това, Стю. Тя беше изцяло обзета от откритието си. Нали помниш, че ме беше помолила да накарам служителите си да разгледат внимателно някои въпроси, свързани с нейните хора от рисковия капитал. Осведомявах я доста редовно.
— Какво общо имат твоите служители с това? — попита Дебра.
— Нищо конкретно — каза Конли. — Но аз съм в Щатския съвет и Карин смяташе, че мога да открия някои неща, които все още не са общодостъпни. И може би е имала известно основание.
— Какви бяха вестите в петък? — попита Стюарт.
— Не беше нещо, което би я накарало да поиска да се самоубие. Бяхме открили някои данни, че ПИ — „Полимер Иновейшьнс“, производителят на ставата на Драйдън, създадена от Карин — не са съобщили за някои отрицателни резултати при клиничните опити: следоперативни тромби в краката, за които очевидно са знаели. Карин беше бясна. Точно обратното на депресирана.
— Ако снощи нещо я е депресирало, не е било заради работата — рече Стюарт и пое дълбоко въздух. — По-добре и двамата да го чуете от мен, тъй като рано или късно ще излезе наяве. Тя искаше развод.
— Това не означава, че е искала да се самоубие — отбеляза Дебра. — Означава, че е искала да продължи напред. Питай ме откъде знам. От три години съм свободна и не съм съжалявала нито ден.
— Не ми се иска да вярвам, че е било свършен факт — каза Стюарт. — Но това ми каза тя.
— Не може да е искала да те напусне — обади се Дебра. — Искам да кажа, ти си… В какво отношение по-точно не беше идеалният съпруг?
— В твърде много отношения, Дебра, повярвай ми — отговори Стюарт.
Конли докосна леко рамото на приятеля си.
— Получаваш удари отвсякъде, но тук можеш да се отпуснеш, Стю. Каза ли защо е искала да те напусне? Да не би да е имала любовник?
Бързо поклащане на главата.
— Не мисля, че е било това. Откъде би намерила време? Но не знам със сигурност. Може да е какво ли не. Просто не е била щастлива с мен.
Очите на Дебра отново бяха станали като стъклени. Тя се протегна, за да докосне ръката на Стюарт, и направи крачка към него.
— Нека не мислим за това точно сега, става ли? Нека заедно да опитаме да изясним какво трябва да направим на този етап.
— Добра идея — съгласи се Конли. — Можеш ли да ми помогнеш да убедим Стюарт да си наеме адвокат? Имам някого предвид. А с този развод в цялата бъркотия със сигурност ще му трябва адвокат.
Все още с ръка върху ръката на Стюарт, Дебра кимна.
— Стюарт — тихо промълви тя, — мисля, че трябва да послушаш приятеля си.
5
При нормално развитие на нещата Девин Джул поне няколко дни нямаше да чуе и дума за аутопсията на Карин Горман. Но случаите на убийство в Сан Франциско — около две убийства всяка седмица — не можеха да бъдат сравнявани, да речем, с тези на Оукланд, на осемнайсет километра от другата страна на залива, с неговите сто и двайсет убийства на година, но тъй като аутопсии се назначаваха не само при насилствена смърт, а и при смърт на бездомници и при всички подозрителни смъртни случаи, обикновено кабинетът на съдебния лекар имаше недовършена работа по аутопсията поне два дни след пристигането на тялото в моргата.
Днес обаче, все още гладен след оскъдния си обяд в ресторанта на Лу, Джул тъкмо бе влязъл в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж в Съдебната палата, когато лейтенант Марсел Лание го видя и го повика.
Вратата на малкия кабинет на Лание, оформен в ъгъла на също толкова малката и претрупана стая, която служеше за канцелария на петнайсетте инспектори в отдел „Убийства“ на града, беше отворена. Зад нея лейтенантът обядваше на грамадното си бюро — огромен сандвич от ръжен хляб, натъпкан с девет или десет сантиметра пастърма или солено говеждо със сирене и туршия. Лание спря да дъвче, отпи глътка от кутийката си с диетична кола, преглътна и каза:
— Не може да е вярно, така че вероятно е шега. Обаче Страут — Джон Страут, седемдесетгодишният съдебен лекар на Сан Франциско — се обади и каза, че са готови с предварителното кълцане на твоето момиче. Сигурно ще искаш да слезеш и да видиш докъде са стигнали.
Обикновено Джул присъстваше на аутопсията, но разговорът му с Горман бе взел предимство.
— Открили ли са нещо?
— Поне така изглежда. Не допускам, че ще ни се обади, ако няма за какво да говорим.