Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Можеш ли да го докажеш?
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа, видя ли те някой там? Имаше ли някой с теб снощи? Говори ли по телефона? — Когато Стюарт не отвърна, Конли продължи: — Приемам мълчанието ти за „не“. А това от своя страна означава, че алибито ти не струва и пет пари, така че ще фигурираш в списъка на онова ченге.
— Добре, де. Може би. Ако Карин е била убита…
Конли сви рамене.
— Може би дори, ако не е била убита. Помниш ли онзи човек преди няколко години? Той се занимаваше с продажби по телефона или нещо подобно, а тя притежаваше около половината от недвижимото имущество в „Уестърн Адишън“? Както и да е, двамата отишли на къмпинг и се говореше, че тя излязла на среднощно плуване съвсем сама, докато той спял, и не се върнала. Оказало се, че се е удавила, а съпругът трябваше да наследи около петдесет милиона долара. Той наистина наследи петдесет милиона. Мислиш ли, че ченгетата не са го подозирали? Мислиш ли, че фактът, че се е удавила, го е предпазил от подозренията в убийство? Истината е, че ако искаш да убиеш някого, вероятно най-добрият начин е да го удавиш.
— Добре, обаче обвиниха ли го? Имаха ли някакви доказателства?
Това накара Конли внезапно да спре.
— Направи ми услуга, Стю. Не задавай такива въпроси на благосклонния си инспектор.
— Какви въпроси?
— Въпроси за доказателства. Дали има обвинение в престъпление, или не. Правни въпроси.
— Защо не?
— Защото те показват така наречената степен на криминална опитност. Какво ще кажеш за това? В ушите на опитния следовател това ще прозвучи все едно предварително си обмислил действията си и може би дори си проучил свързаните с уликите правила.
— Просто попитах дали са съдили човека, за когото говореше.
— В крайна сметка, не — отговори Конли. — Но аз бях при прокурора, докато разискваха дали разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение или не. Мнението на ченгетата беше, че разполагат с петдесет милиона достатъчно добри причини. И за малко да изправят човека пред разширения състав на съдебните заседатели без абсолютно никакви улики. А заседателите щяха да го предадат на съда.
— Тогава защо не са повдигнали обвинение?
— Защото щяха да загубят делото и прокурорът го знаеше. Но, дявол да го вземе, никой не се усъмни дори за момент, че съпругът го е направил. Бил е на мястото, където се е удавила, щял е да получи наследство, имали са проблеми в брака си, за което знам, че вие с Карин… — Конли разпери ръце и продължи: — Както и да е, разбираш какво имам предвид. Колко притежаваше Карин? Шест, седем милиона? Плюс застраховката живот?
— За бога, Джед!
— Свиквай с това, Стю. Ще го чуеш от полицаите и ще трябва да знаеш как да им отговориш. Или дали изобщо да им отговориш. А ти нямаш никаква представа. И това може да ти навреди. Много. Може да навреди и на Кимбърли. Само това се опитвам да кажа. Като приятел на приятел.
Изглежда Стюарт най-сетне схвана. Облегна се в креслото си със сведена към шията брадичка и с отпуснати отстрани ръце.
— Кого познаваш? — попита той.
— О, боже! Значи е вярно, така ли? Наистина е вярно.
Дебра Драйдън — по-малката сестра на Карин — стоеше с измъчено изражение до вратата на стаята пред Стюарт. След това пристъпи в обятията му. Притисна се към него в силна прегръдка и се разтрепери. Стюарт я придържаше и я остави да излее мъката си.
— Знам — прошепна той. — Всичко е наред.
Накрая той се освободи и се дръпна назад.
— Когато получих съобщението ти, не исках да ти позвъня — каза Дебра. — Не исках да е вярно.
Стюарт кимна.
— Разбирам — каза той и се извърна. — Не знам дали познаваш Джед Конли.
Дебра механично подаде ръка.
— Благодаря ви, че сте тук заради Стюарт.
— Не бих могъл да не дойда — рече Конли.
Явната мъка и страдание на жената не прикриваха, а може би дори подчертаваха физическата й красота. Светлорусата, дълга до раменете коса обгръщаше пленително лице — тюркоазени очи, кожа с фини пори и светъл тен. Дебра носеше къса бяла пола и тъмна синкавозеленикава копринена блуза, златно колие и диамантени обеци. Вдигна двете ръце към очите си и леко попи сълзите си.
— А ти какво правиш тук? Защо не си си вкъщи? — попита тя.
— Не ми позволяват да се върна там, докато не приключат с разследването.
— Но защо? Ти каза, че се е удавила. Във ваната. Това възможно ли е?
— Може да е пила и след това да е взела някакви хапчета…
— Искаш да кажеш, че може да се е самоубила?
Стюарт поклати глава.