Целувката на змията [bg]

Масажът я успокои и Джоана осъзна колко беше напрегната. Тъкмо щеше да сподели с Фрея за странностите, които се случваха в къщата и я бяха накарали да помисли, че полудява, когато входната врата се отвори и Ингрид влетя разстроена и захвърли палтото си.

Беше толкова красива с черната рокля с червен акцент и русата спусната коса върху раменете й. „Какво може да се е объркало?“ — зачуди се Джоана.

Ингрид сложи палтото върху ръката си.

— Хей, вие двечките — каза и се насили да се усмихне.

Фрея се приближи, сграбчи я за раменете и я погледна в очите.

— Хей! Защо се прибираш толкова рано?

— Няма нищо — отговори Ингрид, но едва сдържаше сълзите си.

Джоана изцъка с език. Очевидно нещо не беше „страхотно“, но ако попиташе направо, никога нямаше да разбере. Пред нея бяха двете й потайни дъщери, което не беше новост, а звънецът на входната врата звънеше.

Всички притихнаха за момент, преди Джоана да каже:

— Предполагам, че ще е по-добре аз да отворя.

В момента, в който тя излезе в коридора, чу момичетата да си шушукат. Болеше я, че бяха толкова сдържани пред нея. Нещо в нея ли предизвикваше недоверие или такава е всяка връзка между майка и дъщеря?

Джоана отвори вратата и видя Харолд Аткинс — джентълменът, който я гледаше, докато затваряше чадъра си. Тъкмо беше започнало да ръми. Беше приятно да види спокойното му, приятелско лице след такава напрегната вечер.

Фрея мина покрай майка си и излезе през вратата с чантата с продукти.

— Това е… — започна Джоана, но Фрея вече тичаше по пътеката и викаше „довиждане“ през рамо. — Имах предвид, че това беше дъщеря ми.

С Харолд се усмихнаха съзаклятнически. Деца.

— Минавах на път за вкъщи и реших да се отбия да проверя дали си получила поканата ми за вечеря. И така и така съм тук, помислих, че мога да прегледам Гили. Каза, че перата му падат напоследък и е… „мрачен“, нали? — завъртя чадъра си.

Джоана отвори широко вратата.

— Да, да, разбира се! Заповядай! Вали. Къщата е в ужасно състояние, защото… дълга история, която ще ти разкажа, щом хапнем малко пай и си поговорим за вечерята и за Гили.