Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Продължаваме — нареди той на Гаскал. — Можем да ги настигнем, преди да са се разположили.
Сега Брокс си позволи широка усмивка, която спътникът му би разчел като типичен оркски ентусиазъм.
— А ако ни създават проблеми… ще ги накараме да си мислят, че цялата Орда се е развилняла отново.
Ако островът, на който кацнаха преди, изглеждаше злокобен, планинският проход, където се спускаха сега, просто създаваше усещане за нещо погрешно. Тази дума най-добре описваше за Ронин чувствата, които преминаваха през него. Каквото и да търсеха двамата с дракона… не би трябвало да го има. Сякаш самата тъкан на реалността бе направила някаква ужасна грешка.
Усещането беше толкова интензивно, че на магьосника, който се беше изправял срещу всеки възможен ужас през живота си, му се искаше да завият обратно. Въпреки това не каза нищо, спомняйки си, че вече е разкрил несигурността си на острова. Кориалстраз може би вече съжаляваше, че го е призовал.
Червеният бегемот разпери широко крила и взе последните няколко метра. Масивните му лапи потънаха в снега, докато търсеше стабилно място за кацане.
Ронин стискаше здраво врата на дракона. Можеше да почувства всяко сътресение и се надяваше хватката му да издържи. Раницата се блъскаше в гърба му и го удряше.
Накрая Кориалстраз спря. Драконовата муцуна се обърна към магьосника:
— Добре ли си?
— Дотолкова… доколкото е възможно — изстена Ронин. И преди беше летял на гърба на дракон, но не толкова дълго.
Или Кориалстраз усещаше, че пътникът му е много изморен, или и той самият имаше нужда от почивка след това пътуване.
— Ще останем тук за няколко часа. Да съберем сили. Не усещам промяна в излъчването. Би трябвало да имаме време да се възстановим. Това е най-мъдрият избор.
— Не възнамерявам да споря — отвърна магьосникът, докато се смъкваше от гърба му.
Вятърът духаше яростно през планините, а високите върхове правеха мястото сенчесто и усойно, но с помощта на малко магия и много ругаене Ронин успя да се стопли достатъчно. Докато заклинателят се мъчеше да изпъне изтръпналите си крайници, Кориалстраз тръгна из прохода, за да го проучи. След малко стигна близкия завой и изчезна.
Със спусната над главата качулка, Ронин задряма. Този път мислите му бяха изпълнение от добри… истински образи на Верееса и предстоящото раждане. Магьосникът се усмихна, мислейки си за завръщането.
Събуди се при звука от нещо, което се приближаваше. За негова изненада иззад завоя се показа не драконът Кориалстраз, а облечената в роба фигура на магьосника Крас.
В отговор на учудената физиономия на Ронин, драконовият магьосник обясни:
— Наоколо има нестабилни свлачища. В тази форма е по-малко вероятно да предизвикам срутване. Винаги мога да се трансформирам отново, ако се наложи.
— Откри ли нещо?
Не съвсем човешкото лице се набръчка:
— Мога да почувствам Аспекта на Времето. Той е тук, но същевременно не е. Това ме притеснява.
— Трябва ли да започнем…
Но преди Ронин да довърши мисълта си, откъм планинската верига проехтя ужасяващ вой. Звукът накара космите на тила му да настръхнат. Дори Крас изглеждаше стреснат.
— Какво беше това? — попита магьосникът.
— Не знам — отвърна драконът и се изправи. — Да тръгваме. Целта ни не е далече.
— Няма ли да летим?
— Чувствам, че това, което търсим, се намира в тесен проход между онези върхове. Един дракон не би се поместил вътре, но двама дребни пътници ще могат.
Под водачеството на Крас, двамата се насочиха на североизток. Спътникът на Ронин изглеждаше незасегнат от студа, макар че човекът трябваше да засили защитната магия около дрехите си. Дори така усещаше студа на тези земи по пръстите и лицето си.
Не след дълго стигнаха до отверстието на прохода, споменат от Крас. Чак сега Ронин разбра какво е имал предвид другият. Пролуката бе малко по-широка от коридора в къщата му. Двамата можеха да преминат през нея един до друг, без да се чувстват притеснени, но един дракон, опитващ се да се вмъкне, едва щеше да вкара главата си, а какво остава за огромното му тяло. Високите стръмни стени хвърляха дълбоки сенки и Ронин се зачуди дали не трябва да създадат някаква светлина, за да виждат.
Крас продължи напред без колебание, сигурен в пътя си. Движеше се все по-бързо и по-бързо, като обладан от нещо.
Вятърът виеше още по-силно през тесния проход и бързината му се усилваше с напредването им. Тъй като беше обикновен човек, Ронин едва успяваше да се движи в крачка със стария си покровител.