Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
— И аз не знам точно! — тя кимва — Но са били нужни много пари! Всъщност, първоначално Морган е искал да постави хиперпространствени двигатели на кораба и да го закара до крайната му цел, но се оказало, че има две пречки…
— Като например?
— Голямо чудовище като това не може да пътува през хиперпространството, а пренасянето на всичко необходимо би струвало десетки пъти повече от преустройството на кораба. Виждаш ли, всеки от корабите е напълно пригоден да задейства колонизацията, когато достигне края на пътя си — но тук вътре има толкова много оборудване, че… Освен това, нашата крайна цел вече е заселена.
— Но съществува законът за…
— Колонизирали са я много преди „Флипер“ да бъде открит и целта му идентифицирана. Паунър Дебърмаунт е твърде голям и важен свят, за да го закрият само заради нас. Като компенсация са ни дали Добро утро, но мнозина смятат, че не е същото… Както и да е, мисля, че е време да се запознаеш с нашия капитан!
Ако си за пръв път на кораба, премини на 106.
Ако идваш на „Флипер“ за втори път, иди на 134.
67
Разперваш примирително ръце:
— Хайде сега, ще ме застреляш ли? Искам само…
Дансе махва с дулото:
— Изчезвай!
Правиш крачка напред към нея с намерението да й отнемеш оръжието, но за твое изумление тя дръпва спусъка…
Флиперяните нямат навика да устройват пищни погребения, така че просто изхвърлят трупа ти зад борда.
Е, приятелче, не ти остава нищо друго, освен да започнеш от 7 и да се постараеш на „Елатрон“ или, ако действието пак те доведе до тук, да се справиш по-добре!
68
Кимваш:
— Ваша е, стига да намерите кой да натовари Куртландър на кораба ми!
Сана тържествуващо се усмихва:
— Сключихме сделката!
Запиши си кодировка 199 за Зад хълмовете и нов код 208 за Добро утро.
А сегакъм [[#t-karta|картата]] — знаеш пътя!
69
Поклащаш глава:
— За бога, капитан Куин, не може да очаквате, че ще си сложа главата в торбата! А ако не намеря планетата, въпреки указанията, които ще получа? Или пък аурита е достатъчен за преселването ви, но за мен няма да остане нищо…
— Ако не подпишеш договора и той не бъде приет от компютъра, втората част от съобщението просто няма да бъде излъчена! — Дансе свива рамене — Както желаеш! Разбира се, би могъл да си пробваш късмета и без наша помощ, но…
Ще подпишеш ли (90) или не (113)?
70
Линда кимва при избора ти:
— Лора е добър екскурзовод, наистина… Почакай пет минутки, моля!
Минават дори по-малко от пет минути, преди в Туристическия център да влезе разкошна блондинка с традиционните за флиперянците дрехи.
— Здравей! — тя ти протяга ръка — Ще ми бъде приятно да работим заедно! От къде би желал да започнем?
— От астрономията…
И тази флиперянка се засмива.
Премини на 116.
71
Корабът е огромен и с олющената си, очукана и изкривена обшивка прилича на откъснат от някоя звездна система астероид. Впрочем, единствената разлика е в това, че навремето е потеглил от околоземна орбита и се движи по точно определена траектория към звезда, която ще достигне след няколко хиляди години. Освен това не е мъртъв. На борда му живеят малко повече от половин милион души.
Докато съзерцаваш междузвездното чудовище, Хепи се обажда:
— Имаш връзка с кораба!
В долния край на главния екран се очертава тъмен правоъгълник и в него се появява лицето на някаква жена.
— Здравейте! — усмивката й изглежда искрена — Доколкото разбрах от компютъра ви, вие карате „Благородната хидра“, така ли е?
— Да, госпожице! Казвам се Кели Хардрайт и…
— Добре дошъл у дома, Кели! Имаш разрешение за скачване!
„У дома“ — намръщваш се ти. Трябват ти няколко секунди да включиш, че в действителност родът Хардрайт произхожда от културата Флипер и следователно корените му са точно от този кораб. Баща ти, доколкото си спомняш, дори е идвал на поклонение тук.
Да се синхронизира скоростта на два кораба така, че да могат да бъдат съединени с херметичен ръкав е доста трудно, но Хепи умело се справя.
Няколко минути по-късно вече се намираш в преходния шлюз на флиперянския кораб.
Посреща те същото момиче, с което си говорил и по видеофона. Облечена е доста странно — блузата й от тънък бял плат прилепва по тялото и е с доста щедро оформено деколте, но панталоните й са кафяви и торбести, а стъпалата й са скрити в също толкова безформени мокасини.
— Здравей отново! — тя ти протяга ръка — Аз съм Дансе Феб Флипер! Позволи ми да те разведа из кораба!