По-горе билото, майстори!

„Часът е 3:30 през нощта. Седя в стаята на дежурния. Не можех да заспя, затова намъкнах шинела върху пижамата си и дойдох тук. Дежурен е Ал Аспези. Той заспа на пода. Разреши ми да стоя тук, ако се обаждам вместо него на телефона. Каква вечер беше само! На вечерята у мисис Федър дойде и нейният психоаналитик и ме разпитва до към 11:30. На моменти много ловко, много хитро. Един-два пъти дори се хванах на уловките му. Очевидно той е стар поклонник на мен и Бъди. Интересуваше го — лично, и професионално — защо на шестнайсет години са ме свалили от програмата. Той лично слушал предаването за Линкълн, но останал с впечатление, че съм казал в ефира, че гетисбъргската реч на Линкълн е «вредна за деца». Нищо подобно. Обясних му, че съм изразил мнение, че е вредно за децата да учат наизуст тази реч в училище. Освен това той останал с впечатление, че съм окачествил тази реч като нечестна. Обясних му, че съм казал съвсем друго: при Гетисбърг са били убити и ранени 51 112 души и ако някой иска да държи реч по случай годишнината от това събитие, той просто трябва да пристъпи напред, да размаха юмрук към множеството и да си отиде — разбира се, ако е абсолютно честен човек. Той не ми възрази, но изглежда, реши, че в мен има някакъв болезнен стремеж към съвършенство. Говори ми надълго и нашироко, при това много умно, за достойнствата на простия, несъвършен живот, за това, че човек трябва да приема своите и чуждите слабости. Съгласен съм с него, но само теоретически. Самият аз ще се боря цял живот за търпимост, защото тя е залог за оздравяване, залог за едно съвсем реално, завидно щастие. Следван безкористно, това е всъщност пътят на Дао — безсъмнено най-високият път. Но, за да достигне такива висоти, взискателният човек би трябвало да се откаже от поезията, да отиде отвъд поезията. Защото той не би могъл да се научи или да си наложи да обича абстрактно лошата поезия, камо ли да я поставя на едно равнище с хубавата. Такъв човек ще трябва изобщо да се откаже от поезията. И добавих, че това никак не е лесно. Доктор Симс каза, че поставям много стриктно въпроса — така можел да говори само човек, който търси съвършенство във всичко. Нима съм можел да отрека това?