Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Питах се какво ли цели с тези думи.
— Жив ли е баща ти? — попита той. Аз поклатих отрицателно глава.
— Почина преди няколко години.
— Служил ли е в Световната война през четиридесетте години?
— Да — отвърнах аз.
— А участвал ли е в битки?
— Да, през по-голямата част от войната.
— Разказвал ли ти е най-опасната ситуация, в която е попадал?
Въпросът му Ме върна към разговорите с баща ми, когато бях младеж. Замислих се за момент.
— Може би десантът в Нормандия през 1944 г. край Омаха бийч.
— А, да — каза ламата. — Гледал съм вашите американски филми във връзка с този десант. Ти гледал ли си ги?
— Да — отвърнах аз. — Много са ме вълнували.
— В тях се разказва за страха и храбростта на войниците — продължи той.
— Да.
— Смяташ ли, че ти би могъл да извършиш нещо подобно?
— Не зная как те са го постигнали.
— Може би за тях е било по-лесно, защото е било призванието на цялото поколение. На някакво ниво те са чувствали това: онези, които са се биели, онези, които са правели оръжията, онези, които са доставяли храната. Те са спасили света във време на най-голяма и гибелна заплаха.
Той изчака, сякаш очакваше от мен да му задам въпрос, но аз само го гледах.
— Призванието на твоето поколение е различно — каза той. — Вие също трябва да спасите този свят, но трябва да го направите по различен начин. Трябва да разберете, че вътре във вас има огромна сила, която може да бъде култивирана и разгърната. Една духовна и мисловна енергия, която винаги е била наричана молитва.
— Вече чух за това — казах аз. — Но струва ми се, че не зная как мога да я използвам.
При тези мои думи той се усмихна и се изправи. Погледна ме и присви очи.
— Да — каза той, — зная, но ще се научиш, ще се научиш.
Легнах на походното легло в стаята си и се замислих над всичко онова, което ламата ми беше казал. Той бе прекъснал разговора ни рязко, като бе отклонил всичките ми останали въпроси.
— Върви да починеш сега — казал ми бе той, като позвъни с високо звънче и повика няколко монаси. — Ще поговорим отново утре.
По-късно Джампа и Ин ме накараха да разкажа всичко, което бях говорил с ламата. Но истината бе, че ламата ме остави с повече въпроси, отколкото отговори. Аз все още не знаех къде е отишъл Уил и какво всъщност означава зовът на Шамбала. Всичко ми изглеждаше фантастично и опасно. Ин и Джампа отказаха да дискутират тези въпроси. Прекарахме остатъка от вечерта като се нахранихме и съзерцавахме пейзажа, след което отидохме да си легнем рано. Сега аз се озовах в стаята си, втренчен в тавана и без да мога да заспя. Мислите кръжаха в главата ми. Възпроизведох мислено всичко, преживяно в Тибет, по няколко пъти и най-сетне се унесох в неспокоен сън.
Сънувах, че тичам сред тълпите на Ласа и търся някакво светилище в един от манастирите. Монасите на вратата само ме погледнаха и затвориха. Преследваха ме войници. Аз тичах по тъмни улици и алеи без никакво надежда, докато в края на една от улиците погледнах вдясно и видях осветено пространство, каквото бях видял и по-рано. Приближих, но светлината постепенно изчезна. Пред мен се отвори врата. Зад ъгъла приближаваха войници и аз се втурнах през вратата и се озовах сред един пейзаж, в който всичко бе покрито с лед…
Стреснах се от този сън. Къде ли се намирах? Постепенно разпознах стаята, станах и приближих до прозореца. На изток едва зазоряваше и аз се опитах да се отърся от съня и да се върна обратно в леглото, но тази идея се оказа напълно безплодна. Събудих се съвсем.
Нахлузих чифт панталони и едно сако и поех надолу по стълбите. Излязох на двора близо до зеленчуковите градини и седнах на една пейка от ковано желязо. Загледах се в посоката, откъдето трябваше да изгрее слънцето и чух някакъв шум зад себе си. Обърнах се и забелязах силуета на мъж, който приближаваше към мен от манастира. Беше лама Ригден.
Изправих се и дълбоко му се поклоних.
— Станал си рано — каза той. — Надявам се, че си спал добре.
— Да — отвърнах аз.
Той приближи и хвърли шепа зърна в езерото за рибите. Водата леко се раздвижи, докато рибите кълвяха храната.
— Какво сънува? — попита той, без да ме погледне. Разказах му за преследването и за това, че съм видял светлината. Той ме погледна учуден.
— Имал ли си подобно преживяване в будно състояние в живота? — попита ме.