Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Хеликоптерът приближаваше и аз скочих на малка височинка и погледнах назад, когато някой ме сграбчи и ме издърпа долу в малка падина. Беше Ин. Лежахме съвършено неподвижни, докато големият хеликоптер прелетя точно над нас.
— Това е марка 3–9 — каза Ин. На лицето му бе изписана паника и аз можех да се обзаложа, че беше направо бесен.
— Защо си тръгна от мястото, където останахме да нощуваме? — почти ми извика той.
— Ти ме остави! — отвърнах аз.
— Бях се отдалечил за не по малко от час, трябваше да ме почакаш.
Страхът и гневът ме накараха да избухна.
— Да те почакам ли? Защо не ми каза къде отиваш? Още преди да довърша думите си, чух как хеликоптерът се обръща в далечината.
— Какво смяташ да правим? — попитах Ин. — Не можем да останем тук.
— Ще се върнем в манастира — отвърна той. — Там бях преди.
Кимнах, после се изправих и се загледах, за да видя къде е хеликоптерът. За щастие той се отдалечаваше на север. В същото време нещо друго привлече погледа ми. Беше монахът, който и по-рано бях видял. Той се спускаше надолу към рова, приближавайки към нас.
Когато дойде, каза нещо на Ин на тибетски език, после погледна към мен.
— Моля, заповядайте — каза той на английски, хвана ме за ръката и ме издърпа, тръгвайки към манастира.
Когато пристигнахме, влязохме през една странична врата и минахме покрай много тибетци, които бяха застанали с торби и различни свои вещи. Някои от тях изглеждаха много бедни. Стигнахме до главната сграда на манастира и монахът отвори голяма дървена порта и ни въведе в антрето, където се бяха събрали още тибетци. Ние минахме покрай тях и аз разпознах една от групите. Беше семейството, което бе минало покрай мен по пътя по-рано. Те ме погледнаха с топлина в погледа.
Ин видя, че гледам към тях и ме попита защо. Обясних му, че съм ги видял на пътя.
— Срещнал си ги, за да те доведат дотук — каза Ин. — Но си бил прекалено уплашен, за да последваш синхронността.
Той строго ме изгледа и продължи след монаха, който ни отведе в малък кабинет с шкафове за книги и бюра и няколко молитвени колела. Седнахме около украсена с дърворезба маса, където монахът и Ин проведоха дълъг разговор на тибетски.
— Позволете ми да видя крака ви — каза друг монах на английски, който се появи зад нас. Той носеше малка кошничка, пълна с бели бинтове и няколко шишенца с капкомери. Лицето на Ин просветна.
— Вие двамата познавате ли се? — попитах аз.
— Моля, аз съм Джампа — каза монахът и ми подаде ръка, като леко се поклони.
Ин се наведе към мен.
— Джампа е бил заедно с лама Ригден в продължение на десет години.
— Кой е лама Ригден?
Джампа и Ин се спогледаха, сякаш не бяха съвсем сигурни каква информация могат да споделят с мен. Накрая Ин каза:
— Споменах ти по-рано за легендите. Лама Ригден разбира легендите по-добре от всеки друг човек. Той е един от най-големите специалисти по въпросите на Шамбала.
— Разкажете ми какво точно стана — каза Джампа, като се обърна към мен, докато нанасяше някакъв мехлем по смазания ми крак.
Обърнах поглед към Ин, който ми кимна в знак, че трябва да разкажа.
— Необходимо е да представя случилото се с вас на лама Ригден — обясни Джампа.
Аз му разказах всичко станало от момента, в който пристигнахме в Ласа. Когато свърших, Джампа ме погледна.
— А преди идването ви в Тибет? Какво беше тогава? Разказах му за дъщерята на съседа си и за Уил. Двамата с Ин се спогледаха.
— Какво мислите за случилото се? — попита Джампа.
— Мисля, че загазих доста — казах аз. — Имам намерение да се отправя за аерогарата.
— Не, нямах предвид това — бързо каза Джампа. — Тази сутрин, когато открихте, че Ин си е тръгнал, какво беше вашето отношение, състоянието на съзнанието ви?
— Бях уплашен. Знаех, че китайците ще стигнат до мен само след минути. Опитвах се да измисля как най-бързо да стигна обратно в Ласа.
Джампа се обърна и погледна към Ин смръщил вежди.
— Той нищо не знае за молитвените полета. Ин поклати глава и извърна поглед настрани.
— Разисквахме този въпрос — казах аз — но не съм сигурен, че разбирам какво е неговото значение. Какво знаете за онези хеликоптери? Дали бяха изпратени да ни търсят?
Джампа само се усмихна и ми каза да не се безпокоя, защото тук съм на сигурно място. Прекъснаха ни неколцина други монаси, които донесоха супа, хляб и чай. Нахранихме се, умът ми се проясни и аз започнах да обмислям ситуацията. Исках да зная всичко, което става, и то веднага.