Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Погледнах Джампа решително и той отвърна на погледа ми с дълбока сърдечност.
— Зная, че имате много въпроси — каза той. — Ще ви кажа всичко, което мога. Ние сме специална духовна общност тук, в Тибет. Това не е типична общност. В продължение на векове сме живели с вярата, че Шамбала е реално място. Освен това пазим познанието за легендите и мъдрост, която се предава от уста на уста и е стара колкото Калачакра, която е посветена на интеграцията на истината на всички религии.
— Много от нашите лами са във връзка с Шамбала чрез своите сънища. Преди няколко месеца вашият приятел Уил започна да се появява в сънищата на лама Ригден за Шамбала. Не дълго време след това Уил бе доведен в този манастир. Лама Ригден се съгласи да се срещне с него и установи, че Уил също има сънища за Шамбала.
— Какво му каза Уил? — попитах аз. — Къде отива? Той поклати глава.
— Боя се, че ще трябва да почакате, за да видите дали лама Ригден сам ще ви даде тази информация.
Погледнах към Ин и той се опита да ми се усмихне.
— Ами какво ще кажете за китайците? — попитах Джампа. — Какво общо имат те с всичко това?
Джампа сви рамене.
— Не знаем. Може би са подразбрали нещо за онова, което става.
Кимнах.
— Има и още нещо — допълни Джампа. — Явно във всички сънища се появява още един човек. Това е един американец.
Джампа замълча и леко ми се поклони.
— Приятелят ви Уил не беше съвсем сигурен, но предположи, че това сте вие.
След като се изкъпах и смених дрехите си в стаята, която Джампа ми предложи, аз излязох в задния двор. Няколко монаси работеха в зеленчуковата градина така, сякаш китайците нямаха никакво значение. Аз погледнах към планините и добре огледах небето. Никъде не се виждаха хеликоптери.
— Искаш ли да поседнеш ей на онази пейка? — чу се зад мен глас. Обърнах се и видях Ин, който излизаше през вратата.
Кимнах и ние се изкачихме по терасите, засадени с декоративни растения и зеленчуци. Стигнахме място за сядане, което бе обърнато към богато украсено будистко светилище. Огромна планинска верига обрамчваше хоризонта зад нас, но на юг оттук се откриваше панорамна гледка на цялата околност на мили разстояние. Мнозина вървяха по пътищата или дърпаха колички.
— Къде е лама Ригден? — попитах аз.
— Не знам — отвърна Ин. — Още не е дал съгласието си да се срещне с теб.
— Защо?
Ин поклати глава.
— Не зная.
— Мислиш ли, че той знае къде се намира Уил?
Отново Ин поклати глава.
— Смяташ ли, че китайците продължават да ни търсят? — попитах аз.
Ин само сви рамене и се загледа в далечината.
— Съжалявам, че енергията ми толкова е спаднала — каза той. — Моля те, не позволявай да ти повлияе. Просто гневът ме е обладал. От 1954 година насам китайците систематично правят всичко, за да унищожат тибетската култура. Погледни онези хора, които минават отсреща. Мнозина от тях са фермери, които са изхвърлени от родните си места заради икономическите инициативи, предприемани от китайците. Други са номади, които гладуват, защото китайската политика е осуетила начина им на живот.
Той сви и двата си юмрука.
— Китайците вършат същото, което Сталин е извършил в Манджурия, преселвайки там хиляди чужденци, в случая етнически китайци в Тибет, за да променят културния баланс и да наложат китайския начин на живот. Те ни заставят да се преподава в училищата само на китайски език.
— Защо онези хора пред вратите на манастира са дошли тук? — попитах аз.
— Лама Ригден и монасите правят всичко възможно, за да помогнат на бедните, които са в най-тежко положение поради унищожаването на тяхната култура. Затова китайците са го оставили на мира. Той помага да се решават проблемите, без да агитира населението срещу тях.
Ин изрече тези думи с известно леко възмущение срещу ламата, но веднага се извини.
— Не, нямах намерение да кажа, че ламата съдейства на китайците. Просто онова, което китайците вършат, е отвратително — той отново сви юмруци и удари колене. — Мнозина първоначално си мислеха, че китайското правителство ще зачита тибетския начин на живот и ние бихме могли да съществуваме в рамките на китайската нация, без да загубим всичко, но правителството е твърдо решено да ни унищожи. Това вече става ясно и ние трябва да започнем да се съпротивляваме.
— Имаш предвид това да окажете въоръжена съпротива? — попитах аз. — Ин, знаеш, че по този начин не можете да спечелите.
— Зная, зная — каза той. — Така се гневя, когато мисля какво правят. Един ден войните на Шамбала ще излязат и ще унищожат тези зли чудовища.
— Какво?
— Това е пророчество, разпространено сред моя народ — той ме погледна и тръсна глава. — Зная, че трябва да овладея този свой гняв. Той свива молитвеното ми поле.