Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Докато ламата говореше с мен, Ин излезе навън с багажа ни.
— Добре — казах аз, като се чувствах изпълнен с все по голям страх и ужас. — Ще се опитам.
Още докато изричах тези думи ми беше трудно да повярвам, че те излизат от собствената ми уста.
— Не се тревожи — каза лама Ригден, — Ин ще ти помогне. Помни единствено, че преди да намериш Шамбала, трябва първо да разгърнеш нивото на енергията, която се излъчва от теб и се разпространява по света. Не можеш да успееш, докато не направиш това. Трябва да овладееш силата на своите очаквания.
Погледнах към Ин и той леко ми се усмихна.
— Време е — каза той.
3
КУЛТИВИРАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
Излязохме от манастира и аз забелязах спрял край пътя кафяв джип, който бе може би на около десет години. Когато приближихме, можех да кажа със сигурност, че е пълен със замразителни камери, кутии със сушена храна, спални чували и тежки връхни дрехи. Няколко резервоара за бензин бяха прикрепени в задната част на джипа.
— Как се е намерило всичко това? — попитах аз. Той ми намигна.
— Отдавна се готвим за това пътуване.
От манастира на лама Ригден, Ин се насочи на север и пътува няколко мили, след което зави с джипа от широкия каменист път и навлезе в тесен планински път, който бе малко по-широк от пътека за пешеходци. Продължихме пътуването си няколко мили без да говорим. Истината бе, че аз не знаех какво да кажа. Бях се съгласил да тръгнем на това пътуване само поради думите на ламата и заради онова, което Уил бе направил за мен в миналото, но вече започвах да съжалявам за това свое решение.
Опитах се да се отърся от страха си и да обмисля всичко, което лама Ригден ми беше казал. Какво имаше предвид, когато говореше, че трябва да овладеем силата на своите очаквания?
Погледнах към Ин. Той се беше съредоточил върху пътя.
— Накъде отиваме? — попитах аз. Без да ме погледне, той каза:
— Това е пряк път, който ще ни изведе на Магистралата на дружбата. Трябва да вървим на югозапад към Тингри в близост до връх Еверест. Пътуването ще ни отнеме целия ден, а освен това и ще се изкачим на твърде голяма височина.
— Дали е безопасно тук? Ин ме погледна.
— Ще бъдем много предпазливи. Ще трябва да намерим господин Ханх.
— Кой е той?
— Той е човек, който познава най-добре Първото проникновение на молитвената енергия, за което трябва да научиш. Той е от Тайланд и е много добре образован.
Аз поклатих глава и погледнах встрани.
— Не съм сигурен дали разбирам тези проникновения. Какво представляват те?
— Ти знаеш, че притежаваш енергийно поле, нали така? Енергийното поле се излъчва от теб през цялото време.
— Да.
— И сигурно знаеш, че това поле въздейства на онова, което се случва. Знаеш, че то може да бъде както стеснено и слабо, така и разгърнато и силно.
— Да, предполагам, че е така.
— Е, добре, има методи, по които човек може да разгръща и разширява своето енергийно поле, така че да бъде по-творчески и зареден със сили. Легендите разказват, че евентуално всички хора ще се научат как да правят това, но ти трябва да го направиш сега, ако се надяваш да стигнеш Шамбала и да намериш Уил.
— А ти можеш ли вече да осъществяваш тези разгръщания на енергията? — попитах аз.
Ин се навъси.
— Не съм казвал такова нещо.
Аз само го погледнах. И таз хубава! Как мога да се надявам, че ще се науча как да разгръщам енергията си, щом дори и Ин е бил затруднен? Часове наред пътувахме без да говорим, като дъвчехме ядки и зеленчуци. Спряхме само за да налеем бензин. Късно след като се стъмни минахме през Тингри.
— Тук трябва да бъдем много предпазливи — каза Ин, — близо сме до манастира Ронгпху и базовия лагер преди Еверест, така че сигурно ще има китайски военни, които да наблюдават туристите и изкачващите се, но все пак ще можем да видим невероятни гледки откъм северната част на Еверест.
Ин направи няколко завоя преди да стигнем до едно място със стари дървени постройки. Отвъд тях имаше проста къща, направена от тухли от кал. Градината около къщата на Ханх бе поддържана безупречно с грижливо засадени лехи и алпинеуми. Докато приближавахме с колата, един едър мъж с цветна ръчно броди-рана роба излезе на верандата. Той изглеждаше шестдесетгодишен, но се движеше като много по-млад човек. Главата му бе напълно избръсната. Ин махна на мъжа и той се взря, за да види кои сме. Когато разпозна Ин, усмихна се широко и тръгна към нас да ни посрещне, докато излизахме от джипа. Двамата разговаряха един миг на тибетски, а после Ин посочи към мен и каза: