Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Това е мой приятел американец.
Казах на Ханх името си и той леко се поклони и се ръкува с мен.
— Заповядайте — каза той. — Моля, влезте. Докато Ханх вървеше обратно към къщата, Ин отиде до джипа и си взе багажа.
— Вземи си чантата — каза той. Вътрешността на къщата бе скромна, но пълна с цветни тибетски картини и килимчета. Влязохме в малко помещение, където можеше да се седне и оттам аз имах възможност да видя повечето от другите стаи. Вляво имаше малка кухня и спалня, а вдясно още една стая, която приличаше на нещо като лечебен кабинет. В средата на стаята имаше маса за масажи или прегледи, а едната стена беше покрита с шкафове и имаше малка умивалня. Ин каза още нещо на Ханх на тибетски и аз го чух, че повтори името ми. Ханх се наведе с голям интерес. Той хвърли поглед към мен и си пое дълбоко дъх.
— Ти си много уплашен — каза Ханх, като ме огледа отблизо.
— Това не е шега работа — отвърнах аз. Ханх се засмя на моя сарказъм.
— Трябва да направим нещо с този твой страх, ако си решил да доведеш пътуването си докрай.
Той ме обходи от всички страни, оглеждайки тялото ми.
— Живеещите в Шамбала — започна той, — са много различни от останалите човеци. Винаги са били различни, фактически през хилядолетията е съществувала огромна пропаст между енергийните нива на повечето от хората и тези на живеещите в Шамбала. В последно време обаче много хора са еволюирали и издигнали своето съзнание, така че тези разлики се преодоляват, макар и все още да съществуват.
Докато Ханх говореше, той хвърли поглед към Ин. Ин изглеждаше напрегнат също като мен. Ханх също успя да го долови.
— Ин е уплашен също като теб — каза той, — но на него му е известно, че човек може да се справи с този страх. Според мен ти още не осъзнаваш това. Трябва да започнеш да действаш и да мислиш както живеещите в Шамбала. Първо трябва да култивираш, а после да стабилизираш своята енергия.
Ханх замълча и се съсредоточи, за да огледа отново тялото ми. После се усмихна.
— Имал си много опитности — каза той. — Би трябвало да си по-силен.
— Може би не разбирам достатъчно от енергия — отвърнах аз.
— О, не, разбираш — широко се усмихна Ханх, — просто не желаеш да промениш начина, по който живееш. Искаш да се вълнуваш от идеите, а после да продължиш да живееш несъзнателно, както винаги си го правил.
Разговорът не вървеше в посоката, в която на мен ми се искаше и страхът ми се смени от леко раздразнение.
Докато стоях, Ханх обиколи още няколко пъти около мен и съсредоточено разглеждаше тялото ми от горе до долу.
— Какво гледаш? — попитах аз.
— Когато преценявам енергийното ниво на даден човек, първо поглеждам стойката му — каза Ханх съвсем безпристрастно. — Твоята стойка е много лоша в този момент, но ти си работил върху нея, нали?
Въпросът му беше много проницателен. Като младеж пораснах много бързо за една година и в резултат на това ужасно се прегърбих. Гърбът ми винаги бе уморен и ме болеше и аз успях малко да подобря това положение, когато започнах да практикувам няколко основни йогистки позиции всяка сутрин.
— Енергията ти не протича по тялото много добре — добави Ханх.
— Нима можеш да твърдиш това само като ме огледаш? — възкликнах аз.
— И като те почувствам. Силата и степента на енергията ти може да се почувства според присъствието, което имаш в стаята. Сигурно ти се е случвало да разбереш това, когато някой влезе в дадена стая и веднага се усеща неговото присъствие или харизма.
— Да, разбира се.
Отново си помислих за онзи мъж при езерото край хотела в Катманду.
— Колкото повече енергия има човек, толкова повече останалите чувстват неговото присъствие. Когато тази енергия се проявява чрез егото, човек се чувства първоначално силен, но после енергията се разсейва много бързо. Но има и хора, при които енергията е истинска и постоянна и може да се разчита на нея.
Кимнах с глава.
— Едно нещо, което е в твоя полза, е, че ти си отворен — продължи Ханх. — Преживял си мистическо отваряне, внезапен прилив на божествена енергия в някакъв момент в миналото си. Не е ли така?
— Да — потвърдих аз, като си спомних преживяното на планинския връх в Перу. Дори сега то оставаше живо в паметта ми. Бях в самия край на въжето и съвсем сигурен, че всеки момент ще ме убият перуанските войници, когато изведнъж се проникнах от необичайно спокойствие, еуфория и светлина. За първи път преживях онова, което мистиците от различните религии наричат състояние на трансформация.