Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Той рязко стана и добави:
— Ще ида да попитам Джампа дали вече е говорил с ламата. Моля, извини ме.
Той леко се поклони и тръгна.
Известно време аз останах загледан към този тибетски пейзаж и се опитвах да разбера какви вреди е нанесла китайската окупация. В някакъв момент дори ми се стори, че чувам още един хеликоптер, но беше твърде далеч и не можех да бъда сигурен. Знаех, че гневът на Ин е оправдан и няколко минути размишлявах за политическата ситуация в Тибет. Отново си помислих, че трябва да попитам за телефон и се чудех дали ще бъде трудно да позвъня оттук в чужбина.
Канех се да стана и да вляза в сградата, но изведнъж разбрах, че се чувствам изключително изморен. Поех си няколко пъти дълбоко дъх и се опитах да съсредоточа вниманието си върху красотата наоколо. Заснежените планини и зелените и кафяви цветове на околния пейзаж бяха ярки и красиви. Небето бе дълбоко синьо и само няколко облака се виждаха на хоризонта на запад.
Когато се огледах, забелязах двама монаси няколко тераси надолу под мен, които съсредоточено гледаха в посока към мен. Обърнах се зад себе си да проверя дали има нещо, но не забелязах нищо необичайно. Усмихнах им се.
След няколко минути един от монасите се изкачи по каменните стъпала, понесъл кошче с ръчни сечива. Когато стигна до мен, той учтиво ми кимна и започна да чисти плевелите от цветните лехи на двайсетине фута от мен вдясно. След още няколко минути при него дойде и друг монах и също започна да копае. От време на време те вдигаха поглед към мен изпитателно и почтително ми кимваха.
Поех си още веднъж дълбоко дъх и отново съсредоточих вниманието си в далечината, като се замислих над думите на Ин във връзка с неговото молитвено поле. Той бе загрижен, че гневът, който изпитваше към китайците, срива енергията му. Какво ли имаше предвид?
Изведнъж почувствах топлината на слънцето и усетих неговото лъчение по-осезателно. Почувствах уми-ротворение, каквото не бях изпитвал от идването си тук. Поех си още веднъж дълбоко дъх с притворени очи и усетих и нещо друго, един необикновено приятен аромат, като от букет цветя. Първата ми мисъл беше, че монасите са откъснали няколко цвята от лехата, където работеха, и са ги оставили близо до мен.
Отворих очи и се огледах, но нямаше цветя наоколо ми. Помислих си, че може би лекият ветрец е довял аромата, но нямаше никакъв вятър. Забелязах, че монасите бяха оставили сечивата си и съсредоточено гледаха към мен с широко отворени очи и полуоткрехнати устни, сякаш виждаха нещо странно. Отново се обърнах и погледнах назад, като се опитвах да разбера какво става. Когато забелязаха, че са ме обезпокоили те бързо си събраха сечивата и кошчетата и почти побягнаха надолу по пътеката към манастира. Проследих ги с поглед, гледайки как червените им мантии се издуват и плющят, докато те хвърлиха поглед назад към мен, за да видят дали ги наблюдавам.
Щом се спуснах по пътеката надолу и влязох в манастира, разбрах, че има нещо особено. Всички монаси се суетяха наоколо и си шепнеха един на друг.
Минах през коридора и отидох в собствената си стая. Имах намерение да попитам Джампа дали мога да използвам телефона. Настроението ми бе по-добро, но отново си задавах въпроса дали проявявам достатъчно чувство за самоъсъхранение. Все повече се оплитах в това, което ставаше тук, вместо да се опитам да напусна тази страна. Кой можеше да каже какво ще ми направят китайците, ако ме хванат? Дали знаят името ми? Можеше даже да е твърде късно, за да напусна страната със самолет.
Канех се да стана и да потърся Джампа, когато той нахлу в стаята ми.
— Ламата се съгласи да се срещне с вас — каза той. — Това е голяма чест. Не се тревожете, той говори съвършено английски.
Аз кимнах, макар че бях малко неспокоен. Джампа застана на вратата в очакване.
— Аз ще ви придружа още сега — каза той. Изправих се и последвах Джампа, който ме преведе през една много голяма стая с високи тавани в една по-малка от другата страна.
Пет-шест монаси държаха молитвени колела и бели шарфове и гледаха изпълнени с очакване, когато ние минахме в предната част на стаята и седнахме. Ин ми помаха от далечния ъгъл.
— Това е нашата приемна зала — поясни Джампа.
Вътрешността на стаята бе облицована с дърво и боядисана в светлосиньо. Ръчно изработени фрески и мандали украсяваха стените. Ние почакахме няколко минути и тогава ламата влезе. Той бе по-висок от повечето от монасите, но бе облечен в червена мантия също като всички останали. След като погледна към всеки в стаята много бавно, той повика Джампа да дойде напред. Те докоснаха челата си и той прошепна нещо в ухото на Джампа.