Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Той запозна хер Шулце с документите на доктор Саразен, даде му надлежни доказателства и му подметна, че ако Билоуз, Грийн и Шарп се наемат все пак да извлекат в полза на професора едно решение за привидните му права, основани на роднинството му с доктора — „само привидни права, драги господине, които, боя се, няма да устоят на един съдебен процес“, — той смята, че забележителното чувство за справедливост, присъщо на всички немци, не ще откаже на Билоуз, Грийн и Шарп да добият също в този случай някои права върху признателността на професора.
Професорът беше доста умен, за да разбере колко логични са разсъжденията на деловия човек. Той го успокои по този въпрос, без да уточнява обаче нищо. Мистър Шарп поиска учтиво от него да му разреши да се занимае с делото му през свободното си време и го изпроводи с подчертано внимание. Сега вече не ставаше дума за строго ограничените минути, които, както казваше, са му толкова скъпи.
Хер Шулце се оттегли, убеден, че няма нито един солиден документ, който да му дава право върху наследството на Бегюм, но и уверен, че една борба между саксонската и латинската раса не само че е винаги похвална, но и може, ако той се заеме с нея както трябва, да се обърне в полза на неговата раса.
Важното беше да се опипа какво е мнението на доктор Саразен. Изпратиха веднага телеграма в Брайтън и към пет часа в кабинета на солиситъра дойде френският учен.
Доктор Саразен научи за случилото се със спокойствие, което учуди мистър Шарп. При първите думи на мистър Шарп докторът му заяви съвсем почтено, че действително си спомня да е чувал в семейството си да приказват за една стара леля, която, възпитана от богата аристократка, емигрирала с нея и вероятно се омъжила в Германия. Но той не знаеше нито името, нито какво е родството му с тази леля.
Мистър Шарп прибягна до своите фишове, грижливо подредени в папки, и ги показа услужливо на доктора.
В тях имаше — мистър Шарп не скри това — материал за едно дело, а делата от този род могат лесно да се протакат дълго. Наистина никой не беше задължен да прави на противната страна признание за тази семейна традиция, която доктор Саразен във откровеността си повери на своя солиситър… Но налице бяха писмата на Жан-Жак Ланжевол до сестра му, за които беше говорил хер Шулце и които бяха един довод в негова полза. Наистина слаб довод, лишен от всякаква законна сила, но в края на краищата довод… Сигурно и други доказателства щяха да бъдат изровени от праха на общинските архиви. Възможно бе противната страна по липса на достоверни документи да потърси дръзко въображаеми. Трябваше да се предвиди всичко! Кой знае дали нови издирвания нямаше да дадат на тази Тереза Ланжевол, изскочила отведнъж изпод земята, и на сегашните й наследници по-големи права от тези на доктор Саразен?… Във всеки случай дълги разправии, дълги проверки, далечно разрешение!… Тъй като и двете страни имат голяма вероятност да спечелят, всяка от тях ще намери лесно кредитни дружества, които да предплатят разходите по съдебната процедура и да изчерпат всички средства на правосъдието. Един подобен процес траял осемдесет и три години в съда при Министерството на правосъдието и завършил само поради липса на парични средства: лихви и капитал, всичко отишло в този процес!… Анкети, комисии, превоз, съдебни процедури погълнали безкрайно време!… Дори след десет години въпросът би могъл да остане нерешен, а половината милиард все тъй да дреме в банката…
Доктор Саразен слушаше този брътвеж и се питаше кога ли ще престане. Макар да не приемаше за евангелска истина всичко, което чуваше, някакво отчаяние се промъкваше в душата му. Както пътник, наведен на носа на кораба, гледа как пристанището, гдето е мислел да слезе, се отдалечава, след това се вижда все по-малко и по-малко и накрая изчезва, тъй и той си мислеше, че вероятно и това богатство, толкова близко преди малко и вече намерило приложение, накрая ще се разсее и ще се изпари!
— Хубаво, какво да правим тогава? — попита той солиситъра.
Какво да правим?… Хм! Мъчно е да се каже. Още по-мъчно да се осъществи. Но в края на краищата всичко може още да се оправи. Той, Шарп, беше сигурен в това. Английското правосъдие беше великолепно правосъдие, може би малко бавно, той бе съгласен с това, — да, несъмнено малко бавно pede dando… хм! хм!… но за това пък сигурно!… То се знае, доктор Саразен не може да не получи след няколко години това наследство, ако все пак… хм!… хм!… документите му са солидни!
Докторът излезе от кабинета на Саутхемптън роу силно разколебан в увереността си, убеден, че ще почне или ще бъде принуден да почне редица нескончаеми дела или да се откаже от мечтата си. Тогава, мислейки за човеколюбивия си план, той неволно почувствува някакво съжаление.