Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
На следващата утрин Джослин се събуди със странното чувство за нереалност. Днес е моят сватбен ден. Разбира се, дори и дума не можеше да става за истинско бракосъчетание. Но това не можеше да скрие действителността: тя възнамеряваше да извърши акт, който за повечето млади жени представляваше най-забележителния момент в живота им, а тя щеше да го направи едва ли не слепешком.
Импулсивно реши да добави нещо, което да придаде известна, макар и доста скромна, церемониалност и тържественост на предстоящото събитие. Когато Мари се появи с неизменния поднос с чашата горещ шоколад и препечените филийки, Джослин изпрати камериерката си в кухнята, за да поръча на някой от лакеите да приготви кошница с шампанско и шест високи чаши, а градинарят й — букет свежи цветя.
Подбра костюма си за днешната церемония с необичайна загриженост. След дълги колебания се спря на плисираната кремава утринна рокля с фина светлобежова бродерия около деколтето и подгъвите. Мари положи много старания, за да нагласи безупречно фризурата на господарката си точно според изискванията й, след което усука внимателно къдриците около изящните очертания на бледото лице на Джослин. Разтревожена от бледността на лейди Кендъл, Мари добави пудра от омайниче.
Дори и сега, каза си Джослин, докато проверяваше външността си в огледалото, приличам на оплаквачка. Но всъщност не беше ли именно такава?
Часовникът показваше точно петнадесет минути преди единадесет часа, когато каретата на милейди Джослин спря пред главния вход на болницата „Йоркският херцог“. Там вече я чакаше Крандъл, с обемист пакет документи под мишница, придружен от възрастен пастор. Адвокатът изглеждаше мрачен. Джослин се поколеба дали да му изтъкне, че като неин адвокат би трябвало да е доволен, че тя ще запази наследството си, т.е. ще продължи да се нуждае от услугите му. Но се отказа. Стори й се, че ще прозвучи прекалено вулгарно.
— Знаеш ли за завещанието на баща ми? — тихо попита тя лакея си, докато Хю Морган й помагаше да слезе от каретата.
Той кимна. Тя не се изненада. Прислугата във всеки знатен дом знаеше абсолютно всичко, което се случва в него.
— Днес ще се… омъжа. Моля те… пожелай ми щастие.
Челюстта му увисна за миг. Но преданият и добре обучен лакей успя бързо да се окопити и промълви:
— Винаги ще се моля за вашето щастие, милейди.
Крандъл се присъедини към тях и сложи край на размяната на любезности между нея и Хю, който неловко се обърна и побърза да поеме украсената с розови ленти кошница с шампанското и цветята. Процесията влезе мълчаливо в просторното фоайе на болницата. Никой не ги удостои с внимание. Джослин имаше неясното усещане, че нито един от присъстващите лекари и пациенти няма да я дарят с повече от един поглед, дори и ако се появи на кон в сградата.
Когато тя и свитата й достигнаха прага на болничната стая, завариха майор Ланкастър и капитан Далтон увлечени в партия шах. Колкото и да изглеждаше абсурдно, за миг изпита облекчение, че бъдещият й съпруг не само бе още жив, но дори се надигна на възглавниците — наистина с помощта на верния Ричард. Странно, но за разлика от вчера майор Ланкастър сега не й се стори толкова крехък. Тя се усмихна на двамата ранени.
— Добро утро, Дейвид. Здравейте, Ричард.
Женихът побърза да й върне сърдечната усмивка.
— Това е най-щастливата сутрин в живота ми. Днес изглеждате прелестно, лейди Джослин.
Доловил сърдечност в тона на майора, адвокатът Крандъл се поотпусна до такава степен, че дори си позволи да се усмихне — вероятно защото нищо не накърняваше собственическото му и леко покровителствено отношение, което от години доминираше в поведението му спрямо Джослин. Крандъл се представи, след което добави:
— Майор Ланкастър, ако обичате, моля ви да подпишете тези документи.
Преди да подпише, Дейвид прегледа изписаните страници. В това време Джослин сякаш бе забравила за деловата страна, скрита зад брачната церемония, беше се увлякла в подреждането на цветята в стъклената ваза — която предвидливо бе наредила да донесат от дома й — върху масичката до леглото на болния офицер. За съжаление прелестните цветя още по-силно подчертаваха унилата обстановка в противоположния край на стаята. Младата жена припряно подреди букета и добави копринената лента от кошницата с шампанското.
След това дойде нейният ред да прелисти и подпише брачните документи. Джослин пристъпи към леглото и подаде ръката си на Дейвид. Странно, но неговата се оказа по-топла и стискането му по-силно, може би защото пръстите й бяха ледено студени от вълнение. Тя сведе поглед към очите му и остана затрогната от душевния покой, който се четеше в зениците му. Очевидно майор Ланкастър не бе от онези личности, които търсят състрадание от околните, нито пък понасяше да се отнасят милостиво към него.