Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
От Йокохама товарихме за Румъния — специална ламарина за консерви. Товареха ни бавно, след всеки ред правеха снимки — документ за качестве-ната работа.
Тръгнахме за Констанца.
На двайсети декември попаднахме на циклон в Бенгалския залив. Хукнахме да бягаме, но ни настигна. „Атлас“ е със задна надстройка. Само мостикът му е в средата, отдалече прилича на буквата „Т“. Там е и радиостанцията.
Адска буря, аз — в кухнята. Всичко заключихме, навързахме тенджерите, дадохме на хората суха храна и се събрахме в моряшкия салет. Не ни беше до ядене. Пред гибелта си човек губи апетит…
Тези, които бяха на командния мостик, останаха там. Предадоха по парлангото: да се задраят филистрините и вратите, никой да не се показва навън. „Атлас“ е много стабилен кораб.
Времето се влошаваше, корабът почна да се лашка и да ляга наляво и надясно, да се забива с носа. И по-старите моряци почнаха да се умислят. С нас пътуваше и жената на капитана — тя стоеше сама в каютата си.
На двайсет и първи беше най-страшното. След това се убедихме, на палубата железа като ръката ми — Ламбо е пълен, заголва лакъта си, ръката му е дебела като женско бедро — вълните са ги рязали като халва. Спасителните лодки се откъснаха от лодбалките и изчезнаха в океана. Връзката с мостика се прекъсна. Спря и токът. Стана зловещо.
Така минаха пет-шест часа. През нощта вече нервите почнаха да не издържат, всеки отиде при най-близкия си приятел и си чака смъртта. Направо си чака смъртта.
Към полунощ се чуха неистови писъци — беше главният готвач Роглев: „Олеле, децата ми! Къде съм тръгнал, какво направих!“
Взеха да го успокояват, той реве и се тресе. Корабът люлее адски. А жената на капитана ни засрами — седеше в каютата си, пушеше цигара от цигара и си пиеше уискито. Много спокойна жена. Една бутилка изпи.
В четири без пет съобщиха — бяха оправили вече парлангото: „Внимание, екипажа! Ще се получи затишие, никой да не отваря филистрин или врата!“
Не казаха, че се намираме в „окото“ на циклона.
Минаха двайсетина минути и отново почна адско вълнение. Корабът се пълнеше с вода през комина. Всичко живо изскочи от каютите. По парлангото се обади капитан Прокопиев: „Спокойствие, опасността е избягната!“
Към пет и половина-шест сутринта дойдоха капитанът и третият помощник, прежълтели и гладни. Извадиха чаши, наляха коняк. Някой каза как помощникът Иван Папазов, като видял голямата вълна и извикал: „Отиваме в скалата!“
След една година той почина от рак.
На двайсет и пети декември научихме, че в бурята е потънал голям американски танкер. И други кораби загинаха…
Десет години след този циклон се случи да плавам в същите води. Помня, на обяд сервираха диня — през декември!, а вечерта стоях на палубата. Океанът бе тих, зад нас в небето, като царевично зърно, жълтееше Венера.
Капитан Младенов ме покани в каютата си, извади от хладилника бутилка уиски, отвори кутия фъстъци и се засмя:
— Днес имам нещо като втори рожден ден!… Тогава ми разказа за циклона, който преживял и Ламбо. В разказа на двамата има разлика и това е напълно естествено. Дори и сега, когато ги възстановявам в паметта си, се вълнувам: такива преживявания не се случват всеки ден…
— С „Атлас“ плавах като старши помощник — каза Младенов. — Получи се нареждане да товарим чугун за Япония. Това беше първият ми далечен рейс.
На отиване в Южнокитайско море имахме много силни северни ветрове, достигащи до десет бала, вълна — осем бала. Духаше непрекъснато две седмици.
Имах един рулеви Данчо. Старите моряци почнали да му подмятат, че в този район се въдят чудовища — октоподи и калмари с огромни пипала, които нощем, па и денем, могат да грабнат някого от палубата. Дали му и някаква книжка — фантастика. В нея били описани подобни случаи…
Забелязах, че момчето върви по средата на палубата и се озърта. Направи ми впечатление, че погледът му се разцентрова. Това е характерно за хората, които дълго плават…
В Япония наредих: той и фелдшерът да излизат всеки ден в града, да се размагнитят малко…
На връщане пресичахме Бенгалския залив. Казват му залив, но като се погледне на картата, това е част от Индийския океан. Характерен е със своите тропически депресии, които се зараждат тук. Тропическите депресии в Атлантическия океан се наричат урагани, в Индийския — циклони, в Тихия океан — тайфуни, а южно от Австралия — вили-вили. Но да се върна към нашия случай… Имаше предупреждение за циклона. Зародил се на петия градус северно от екватора и на деветдесет градуса източна дългота, тоест, срещу остров Суматра.