Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Джоузефин погледна към тавана на шатрата ужасена, очакваща да види пламтящата стрела, изстреляна към нея. Тя стисна ръката на майка си, но майка й не усещаше. Лицето й бе алено, а очите блестяха от опиянение.
— Слава на Исуса! — изрева сборището.
Срещите на вярата се състояха в огромна шатра на края на Одеса и госпожа Чински Водеше Джоузефин на всяка една от тях. Подиумът на проповедника бе дървена платформа, издигната на два метра от земята. Непосредствено пред него беше кошарата на покаялите се, където хората се отричаха от греха и познаваха Вярата. Зад нея стояха редици от твърди дървени пейки, претъпкани с пеещи, фанатични търсачи на спасение, ужасени от заплахата за Ада и Проклятието. За едно шестгодишно дете това бе страшно. Евангелистите бяха наричани фундаменталисти, холи роулърс, петдесетници, методисти и адвентисти9 и всички до един дишаха Адски огън и бяха прокълнати.
— На колене, грешници, тръпнете пред мощта на Йехова! Затуй, че пороците ви наскърбиха сърцето на Исуса Христа, ще понесете възмездие от гнева на неговия Отец! Вгледайте се в лицата на малките деца около вас, заченати в похот и пълни с грехове.
И малката Джоузефин изгаряше от срам, чувстваше как всеки я гледа. Когато идваха онези страшни главоболия, тя знаеше, че са наказание от Бога. Тя се молеше всяка нощ да се махнат, да разбере, че Бог е простил. Искаше да знае какво толкова лошо е направила.
— И аз ще пея Алилуя, и ти ще пееш Алилуя, и всички ний ще пеем Алилуя, щом се върнем у дома.
— Алкохолът е кръвта на Дявола, тютюнът — неговият дъх, а прелюбодейството е неговата радост. Виновни ли сте за сделки със Сатаната? Тогава ще горите вечно в Ада, прокълнати навеки, защото Луцифер идва да ви вземе!
А Джоузефин трепереше и се оглеждаше с ужас; стиснала до болка дървената пейка, за да не я отнесе Дяволът.
Те пееха:
— Аз искам да отида в Рая за своя дълготраен отдих.
Но малката Джоузефин не разбираше и пееше:
— Аз искам да отида в Рая със своя дълго краден потник.
След гръмогласните проповеди идваха Чудесата. Джоузефин гледаше с плахо учудване процесията от сакати и болни мъже и жени, които се тътреха и се тълпяха на инвалидните си колички към кошарата за покаяние, където проповедникът протягаше ръце над тях и призоваваше Небесните сили да ги изцелят. Те захвърляха патерици и бастуни, някои от тях бръщолевеха нещо непонятно, а Джоузефин умираше от ужас.
Срещите на вярата винаги завършваха с паничката за дарове. „Исус ви гледа, а Той мрази скъперника.“ След това всичко свършваше, но страхът оставаше с Джоузефин за дълго.
През 1946, градчето Одеса, щат Тексас, бе пропито от мрачнокафяв дъх. Преди много време, когато индианците са живели там, това е бил дъхът на пустинния пясък. Сега беше дъхът на петрола.
Два типа хора живееха в Одеса: Петролните хора и Останалите. Петролните хора не поглеждаха надолу към Останалите, те просто ги съжаляваха. Защото Бог сигурно бе предвидил за всички частни самолети, кадилаци, басейни и шампанско на купони за сто души. Нали затова бе закопал петрола в Тексас.
Джоузефин Чински не съзнаваше, че беше от Останалите. На шест години тя беше красиво дете с лъскава черна коса и дълбоки кафяви очи на хубавото си овално лице.
Майката на Джоузефин беше опитна шивачка, работеща за богатите граждани. Взимаше дъщеря си, когато ходеше да пробва на Петролните жени, за да превърне метри скъпи платове в зашеметяващи вечерни рокли.
Петролните хора харесваха Джоузефин, защото беше възпитано, дружелюбно дете. Харесваха и себе си за това, че харесват нея. Смятаха, че е демократично да позволят на едно бедно дете от другата част на града да се събира с техните деца. Джоузефин беше полякиня, но не изглеждаше като полякиня. Тя не можеше да стане член на Клуба, но те бяха доволни като й даваха посетителски привилегии. Разрешаваха на Джоузефин да играе с Петролните деца и да ползва техните колела, понита и стодоларови кукли, така че тя заживя двойнствен живот. Живееше у дома в малката съборетина с олющени мебели, външна тоалетна и увиснали на пантите врати. Живееше и в красивите колониални имения, разположени на огромни извънградски парцели. Когато оставаше да преспи при Сиси Топинг или Линди Фергюсън, я настаняваха в широка спалня само за нея, а закуската бе поднасяна от прислужници и камериерки. Джоузефин обичаше да става посреднощ, когато всички спяха и да разглежда красивите неща в къщата — хубавите картини, тежкото гравирано сребро и антиките, потъмнели от времето и историята. Изучаваше ги подробно, галеше ги и си казваше, че един ден и тя ще има такива неща, ще живее в страхотна къща и ще бъде обкръжена от красота.
9
Протестантски неоангликански секти, разцъфтели през трийсетте и четирийсетте години, особено в САЩ. — бел.пр.