Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Е, — започна бавно Хиеро, — първото нещо, което се набива в очи, е че трагедиите, за които ми разказахте, в последно време нарастват. Изглежда има място за предателство на някое високопоставено лице в Републиката. Не ми се нрави да го казвам, но предпочитам истината. Какво е мнението ви за членовете на Съвета?
— Добро — отвърна Абатът. — Ти наистина не си се отучил да съобразяваш. Измяна е възможна и трябва да бъдем внимателни, много внимателни, дори когато сме в тази стая. Нито моите колеги от Съвета, нито ти сам имате представа, какви стъпки могат да бъдат направени, ако подозираме предател на такова малко вероятно място… Следователно, нищо няма да ти разказвам за теоретическите последици…
Две усмивки се срещнаха над масата. Старият Абат сякаш нищо не беше казал на Хиеро, но сега бе ясно, че и Съветът не е гарантиран от предатели.
— Не съм против конспирацията — прецени Хиеро. — Ние сме получили болезнени удари от някого и те безспорно са строго координирани. Въпреки че беседваме в надеждно място, трябва да се съобразяваме с възможността и от тук да изтече информация. Когато нашите мисли се съсредоточат на определен субект, възникват телепатични токове, които могат да се възприемат от адепти с такава сила, каквато вие описахте. Предприели ли сте мерки против това? — той скръсти ръце на гърдите си и впи очи в Абата.
— Взети са — отвърна старецът. Докато те разговаряха младият свещеник не бе обърнал внимание на плоския дървен сандък, който се намираше на другия край на масата. Абатът вдигна капака му и показа един интересни механизъм — малко полирано махало от материал приличащ на слонова кост и закачен на тънка дървена ос. От двете страни на махалото бяха закрепени два метални диска. — Този уред изглежда е направен през Изгубените Години от удивително вещество. Ако тук прониква чужда мисъл, насочена към нас, нищожната й сила кара махалото да се колебае между дисковете и ние ще чуем звън. Две години проверявахме това устройство и досега нямаме грешки. С подобни прибори открихме двама шпиони в Централното Абатство. Необходимо ли е да обяснявам, че много малко хора знаят за тях.
— Разбирам — каза Хиеро, докато разглеждаше хитрия прибор. — Това ме успокоява. Сега, както предполагам, вие ще искате да чуете моите съображения. Вероятно съществува план за противодействие на растящата опасност и аз се явявам част от него. Изглежда е възникнала нужда от опитен и достатъчно подготвен човек, защото изпълнението на плана е свързано с физически риск. Очевидно е свързано с пътешествие и разузнаване в някой район, зает от враговете. Така ли е?
— Продължавай — подкани го Абатът.
— Добре — съгласи се Хиеро. — Очевидно някъде съществува мощно оръжие. Нужен е храбър човек, който да мине незабелязано през заетата от врага територия и да постигне успех там, където и цяла армия няма да успее. Честно казано — допълни той, — в известна степен съм уморен от цялата тази тайнственост. Кажете ми ясно, какво очаквате от мен?
— Ти, и още няколко добре подготвени души, трябва да търсите това тайно оръжие. Ние искаме ти да се опиташ да проникнеш на в Забравените Градове на далечния Юг. Надяваме се, че ще успееш да разгадаеш някои секрети на миналото, които ще ни защитят от готвещият се да съкруши Канда Нечестив.
Хиеро слушаше като омагьосан. Често беше скитал далеч на Изток, в Атли и из много места на Севера, но далечният Юг бе за всички една затворена книга. На всяко мутирало растение или животно на север отговаряше десетина на юг. Според слуховете там съществуваха такива чудовища, чиято разрушителна сила бе равна на цяло стадо лорсове, и които можеха на една хапка да нагълтат голям елен. Там дърветата са така огромни, че на човек му трябват минути да обиколи дънера им. Много в тези приказки бяха фантазии на ловци и горски скитници, но доста беше истина. С странствуванията си беше стигал южните граници на Тайгата, където безчислените борове се сменяха постепенно с причудливите дървета на южните гори. Там започваше забравената империя на легендарните Съединени Щати и всяко дете знаеше, че там Гибелта бе ударила най-силно. Гибелта се явяваше причина за чудовищните изменения на целия живот, които само малко бяха засегнали по-северната Канда. Безкрайни блата, вътрешни морета и огромни пустини се простираха на юг и Зоната на Смъртта светеше там с неугасващите радиоактивни сини огньове. А самите Забравени Градове, където трябваше да стигне, бяха най-опасни! Майките плашеха непослушните си деца с истории за ужасните разпадащи се основи на древните здания, които ако се погледнели, носели смърт. На Север също имало Забравени Градове, но повечето били или изолирани, или изследвани. Освен това разрушителната мощ на Гибелта само докоснала тези градове. Смели ловци и свободни скитници, независимо от забраната на Абатствата, понякога рискували да проникнат на Юг, но малко хора от тях се връщали. Всичко това премина през главата на Хиеро, докато гледаше мъдрите стари очи на Абата.