Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 227
Перейти на страницу:

— Позволете ми да ви запитам за целта на вашето посещение, джентълмени.

Ясно беше, че очаква отговор от Тресилиан. Ламборн с право бе казал, че простата дреха не е в състояние да скрие оня внушителен вид, който най-сигурно говори за възпитание и достойнство. Отговори му обаче Майкъл с естествената непринуденост и фамилиарност на стар приятел и с тон, в който не се долавяше никакво съмнение, че ще бъдат посрещнати най-сърдечно.

— Ха! Скъпи мой приятелю Тони Фостър! — възкликна той, като хвана неохотно подадената му ръка и така силно я разтърси, че почти залюля яката фигура на човека, към когото се обръщаше. — Как живя през тия дълги години? Нима съвсем си забравил своя интимен приятел и другар от детските игри Майкъл Ламборн?

— Майкъл Ламборн! — каза Фостър и го погледна за миг. После сведе очи, измъкна най-учтиво ръката си от приятелското ръкостискане на посетителя и попита: — Значи, вие сте Майкъл Ламборн?

— Да — отговори Ламборн. — И това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че ти си Антъни Фостър.

— Много добре — рече навъсеният домакин. — И какво очаква Майкъл Ламборн от своето посещение тук?

— Voto a Dios — възкликна Ламборн. — Очаквах по-добър прием от този, който намерих.

— Как си позволяваш дързостта ти, обеснико, злодеецо, приятелю на палача и на неговите клиенти — избухна Фостър, — да търсиш общение с човек, който няма нищо общо с клупа на Тай-бърн17?

— Може и да съм такъв, какъвто ти ме описваш — каза Ламборн, — и да речем, че дори се съглася с това описание, за да не спорим излишно, все пак съм напълно подходящ другар за моя стар приятел Антъни Паликлада, макар че по някаква странна привилегия той е станал сега господар на Къмнър хол.

— Я чуй, Майкъл Ламборн — отвърна Фостър. — Ти си комарджия и живееш от пресмятането на шансовете си. Пресметни, ако обичаш, какви са шансовете да те изхвърля начаса през прозореца в ей онази канавка.

— Двайсет срещу едно, че няма да го направиш — отвърна упоритият гост.

— И по каква причина, моля? — попита Фостър през стиснати зъби и устни, като човек, който се мъчи да сподави някакво яростно чувство.

— Защото — отвърна невъзмутимо Ламборн — ти за нищо на света не би посмял да ме докоснеш и с пръст. Аз съм по-млад и по-силен от теб и съм два пъти по-дързък и по-смел, макар и да не притежавам може би онази пъклена злосторност, която по подземни пътища върви към целта си, поставя примки под възглавниците на хората и сипва миша отрова в овесената им каша — както се разказва в някои пиеси.

вернуться

17

Площад в Лондон, където до 1783 г. са се извършвали публични екзекуции.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)