Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 227
Перейти на страницу:

Сега те стояха на една алея, засенчена от споменатите по-горе стари дървета и оградена с висок жив плет от тис и бодлива зеленика. Плетът обаче не беше подкастрян от много години и беше избуял в огромни храсти или по-точно в дървета-джуджета, които надвесваха мрачно тъмните си клони над красиво очертаната някога пътека. Самата алея беше обрасла с трева и на едно—две места беше запречена от купища изсъхнали клони, окастрени от отсечените наблизо дървета и струпани тук да съхнат. Пътечките и алеите, които пресичаха тази главна алея, също бяха обсипани и задръстени от купчини клони и цепеници, а тук-таме бяха израснали храсти и къпини. Тягостното впечатление, което обикновено се поражда у нас, когато виждаме как създаденото от човешки труд запустява и погива от нехайство и немара, как следите от човешки живот постепенно се заличават под напора на зелената растителност, тук се допълваше от обстоятелството, че високите дървета и разпрострелите се клони обгръщаха парка в мрак дори тогава, когато слънцето бе в зенита си, и навяваха съответни мрачни мисли на посетителя. Даже Майкъл Ламборн почувствува това, макар че по характер беше чужд на всякакви възприятия освен на онези, които въздействаха непосредствено на буйната му натура.

— В тази гора е тъмно като в устата на вълк — каза той на Тресилиан, докато вървяха бавно по пустата и затрупана с клонки алея; пред очите им тъкмо се бе появила наподобяващата манастир фасада на стария замък със стреловидни прозорци, тухлени стени, обрасли с бръшлян и пълзящи растения, с високи комини, иззидани от тежки каменни блокове.

— И все пак — продължи Ламборн — Фостър добре го е измислил. Щом не иска гости, съвсем правилно е, че поддържа владението си в такъв вид, който да предразполага малцина да нарушат усамотението му. Ако Антъни обаче бе останал такъв, какъвто го знаех някога, тези огромни дъбове отдавна да са станали собственост на някой почтен търговец на дърва; тук наоколо и в полунощ би било по-светло, отколкото е сега по пладне, а самият Фостър би прахосвал парите в някое потайно кътче в покрайнините на Уайтфрайърс.

— Толкова разточителен ли е бил на времето? — попита Тресилиан.

— Да — отвърна Ламборн, — като всички нас — не беше нито светец, нито спестовник. Това, което най не харесвах у Тони, беше, че обичаше да се развлича сам, но ръмжеше, когато някоя капчица се излееше не в неговата воденица. Спомням си добре, че сам излокваше такова количество вино, с каквото аз не бих се справил даже с помощта на най-отчаяния пияница в Бъркшир. Това, както и присъщата му склонност към суеверие, го правеше съвсем непоносим в прилично общество. А сега се е напъхал в тая дупка, която е напълно подходяща за такава хитра лисица като него.

— Позволете ми да ви запитам, мистър Ламборн — каза Тресилиан, — щом вашите разбирания дотолкова се различават от тези на вашия стар приятел, защо така настойчиво се стремите да подновите познанството си?

— Позволете ми и аз да ви попитам нещо, мистър Тресилиан — прекъсна го Ламборн. — Защо така настойчиво искахте да ме съпроводите?

— Аз ви изложих съображенията си още снощи, когато поех част от залога ви — каза Тресилиан, — от най-обикновено любопитство.

— Аха! — възкликна Ламборн. — Ето как вие, вежливите и сдържани джентълмени, искате да ни използвате нас, чистосърдечните хора! Ако в отговор на вашия въпрос бях казал, че най-обикновено любопитство ме кара да посетя Антъни Фостър, щяхте да сметнете това за шмекеруване, щяхте да помислите, че подготвям някаква хитрост. Затова си мисля, че в случая всеки отговор би ми свършил работа.

— Защо смятате — възрази Тресилиан, — че любопитството не може да бъде основателна причина да дойда с вас?

— Я ги оставете тия приказки, сър — отговори Ламборн.

— Не можете да ме надхитрите така лесно, както си мислите. Живял съм сред най-будните умове на нашия век достатъчно дълго, за да взема плявата за зърно. Вие сте джентълмен по рождение и по възпитание — вашата външност ви издава; вие сте човек честен по характер и с неопетнено име — това личи по обноските ви, пък и вуйчо ми го потвърди. И въпреки всичко се свързвате с някакъв нехранимайко, както ме наричат тук, и след като знаете какъв съм, тръгвате с мен на гости при човек, когото никога не сте виждали. И всичко това от най-обикновено любопитство? Хайде де! Ако се претеглят внимателно доводите ви, ще се види, че не им достига известна доза почтеност, за да се изравнят везните.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)