Джийвс запретва ръкави

— И нито един не ме разконспирира.

— Съвършено вярно, милорд. Въпреки това, ако погледнем фактите, страхувам се, че днешният инцидент се превръща в препятствие, което прави невъзможно утрешното ни участие на Дербито.

— Надявах се да спечеля куп пари от него.

— Аз също, милорд. Но след това, което се случи днес, смятам, че би трябвало да прекратим дейността си на хиподрума за неопределено време.

— Значи смяташ, че не можем да рискуваме още някоя и друга лира?

— Да, милорд.

— Разбирам какво имаш предвид, Джийвс. Покажем ли се утре в Епсъм, първият човек, който ще ни налети, ще бъде въпросният капитан Бигър.

— Именно, милорд. Ще ни прегази като Аполон с колесницата си.

Бил прокара трепереща ръка през щръкналата си коса.

— Само ако се бях залепил за ония пари, които направихме в Нюмаркет.

— Да, милорд. От всички горестни слова, които устата изрича и ръката изписва, най-горестни са тъкмо тези — ако бях…

— Ти ме предупреди да не позволявам капиталът ни да се изчерпи до шушка.

— Усещах, че не сме подготвени да посрещнем някой по-голям риск. Затова настоявах толкова Ваша светлост да откаже двойното залагане на капитан Бигър. Имах предчувствие. Наистина, възможността тази двойна комбинация да се окаже печеливша не беше много голяма, но когато видях Майката на Уистлър да се отправя към стартовата си позиция, почувствах хлад да вледенява сърцето ми. Тези дълги крака, тази силна задница…

— Стига, Джийвс!

— Много добре, милорд.

— Опитвам се да не мисля за Майката на Уистлър.

— Напълно ви разбирам, милорд.

— Междувпрочем, кой, по дяволите, е този Уистлър?

— Известен художник-портретист и пейзажист, милорд, роден в Лоуел, Масачузетс през 1834 година. Неговата картина „Портрет на моята майка“, нарисувана през 1872 година, е доста ценена от познавачите и е закупена от френското правителство за Люксембургската галерия в Париж през 1892 година. Неговите произведения се отличават с индивидуалност на рисунъка и изтънченост при съчетаването на цветовете.

Последните думи на Джийвс бяха последвани от гъргорене.

— Изтънченост, значи?

— Да, милорд.

— Ясно. Благодаря за информацията. Сън не ме хващаше преди да разбера как е съчетавал цветовете тоя скапаняк. — След като се овладя, Бил продължи: — Джийвс, ако стане най-лошото и Бигър ме сграбчи за врата, ще мога ли да поискам отсрочка при изплащането?

— Страхувам се, че не, милорд. Вие сте взели парите на джентълмена. Това е кешова операция.

— Което предполага сигурно опанделване, нали?

— Смятам, че да, милорд.

— А тебе ще те бутнат ли в тъмницата като мой служител?

— Твърде е възможно, милорд. Но не съм съвсем сигурен. Ще трябва да се консултирам с адвоката си.

— Но аз сто процента съм вътре!

— Да, милорд. Надявам се присъдата да не бъде много строга.

— Помисли обаче за вестниците. Деветият граф на Роастър, чийто предци са удържали враговете при Азенкур11, драсва като подгонен заек от Епсъм от страх пред някакъв си скапан капитан. Репортерите ще ме изядат с парцалите.