Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Успях да го докопам, преди линейката да пристигне. Ще наема допълнителен персонал, който да се справи с положението.
- Добре. Щом намериш копелето, което пласира боклуците си наоколо, искам да ми го доведеш. Държа лично да се погрижа за него
- О'кей.
- Имаш ли нещо друго за мен?
В тишината, която последва, Хекс преплете пръсти и се приведе напред. Тялото й беше изтъкано само от мускули, единственото изключение в твърдите му линии бяха малките й, щръкнали гърди. Хекс имаше съблазнително андрогинен вид, макар че, доколкото Преподобния беше чувал, си беше стопроцентова жена.
„На ченгето здравата му е провървяло", помисли си той. Хекс рядко правеше секс, и то само с мъже, които смяташе за достойни. Освен това не обичаше да си губи времето. Обикновено.
- Казвай, Хекс.
- Искам да знам нещо. - Рив се облегна на стола си.
- Въпросът ти ще ме ядоса ли?
- Аха. Партньорка ли си търсиш?
В очите на Преподобния лумна пурпурен огън, той се наведе и я изгледа изпод вежди.
- Кой разправя такива неща? Искам името му.
- Това е мое умозаключение, не клюка. Според данните от джипиеса ти, бентлито ти напоследък често е било у Хавърс. А аз случайно знам, че Мариса не е обвързана. Освен това е красива. И загадъчна. Но теб никога не те е било грижа за глимера. Да не мислиш да я вземеш за партньорка?
- Ни най-малко - излъга той.
- Добре - отвърна Хекс, но по погледа, с който го измери, ясно личеше, че знае истината. - Защото би било същинска лудост дори да се опиташ. Тя ще разбере за теб... и нямам предвид онова, което се случва в клуба. Та тя е в Съвета на принцепсите, за Бога! Ако научи, че си симпат, и двамата сериозно ще загазим.
Рив се изправи на крака и стисна дръжката на бастуна си.
- Братството вече знае за мен.
- Какво? - ахна Хекс.
Ривендж се замисли за онова, което се беше случило между него и Фюри, и реши, че е по-добре да не навлиза в подробности.
- Просто знаят и това е. Но сестра ми е омъжена за един от тях, което ме превръща в част от шибаното им семейство. Така че дори ако Съветът на принцепсите научи истината, воините ще ги държат настрани.
Колко жалко, че онзи, който го изнудваше, изобщо не се вълнуваше от обичаите на Нормалните. Оказваше се, че не е никак приятно да имаш симпат за враг. Нищо чудно, че останалите вампири толкова ги мразят.
- Сигурен ли си? - попита Хекс.
- Бела ще бъде съсипана, ако ме изпратят в някоя от онези колонии. Мислиш ли, че нейният хелрен би понесъл да я види разстроена, особено сега, когато е бременна? Зи е дяволски опасно копеле и не дава и косъм да падне от главата й. Така че -да, сигурен съм.
- Тя някога досещала ли се е какъв си? -Не.
И макар Зейдист да знаеше, за нищо на света не би й казал. Никога не би поставил Бела в подобна ситуация. Законът гласеше, че ако някой познава симпат, е длъжен да го предаде на правосъдието.
Рив излезе иззад бюрото, облягайки се на бастуна си, тъй като освен Хекс нямаше кой да го види. Допаминът, който редовно си биеше, потискаше най-гадните симптоми и той успяваше да мине за един от Нормалните. Не знаеше как Хекс се справя със проблемите си като симпат, а и не беше сигурен, че иска да знае. Работата беше там, че когато осезанието му не действаше, той бе принуден да използва бастун, за да не падне - когато не си усещаш краката, останалите възприятия не са достатъчни.
- Не се тревожи - каза той. - Никой не знае какви сме. И това няма да се промени.
Сивите й очи се взряха в лицето му.
-Храниш ли я, Рив?
Той замълча, но тя продължи настойчиво разпита.
-Храниш ли Мариса?
-Не е твоя работа. Хекс рязко се изправи.
-Майната ти! Имахме уговорка - никакви партньори. Никакво хранене с Нормалните. Какви ги вършиш, по дяволите?
-Държа нещата под контрол, а този разговор приключи - отсече той и си погледна часовника. - Я виж ти, време е да затваряме, а ти се нуждаеш от почивка. Двамата Мур ще заключат.
Тя го изгледа свирепо.
-Не си тръгвам, преди да съм си свършила работата.
-Не се опитвам да бъда любезен. Просто ти заповядвам да се прибереш у дома. Ще се видим утре вечер.
-Не се засягай, Ривендж, но защо не си го начукаш!
И Хекс се отправи към вратата. Движенията й излъчваха нещо смъртоносно, каквато беше тя самата в действителност. Докато я наблюдаваше как се отдалечава, Рив отново си помисли колко нищожна беше работата, която Хекс вършеше по охраната на клуба му, в сравнение с онова, на което бе способна.