Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Без излишни приказки двамата замъкнаха Рейдж до колата и натъпкаха едрото му тяло на задната седалка.
- Ти ще се дематериализират ли? - попита Зи, докато сядаше зад волана.
- Да, но първо трябва да поразчистя тук.
С други думи - щеше да използва ръката си, за да изпари кръвта на лесърите, която беше оплискала всичко наоколо.
-Искаш ли да те изчакам?
- Не, закарай нашето момче вкъщи. Мери ще иска да го види възможно най-скоро.
Зейдист хвърли бърз поглед наоколо.
- Ще те изчакам.
- Зи, всичко е наред. Няма да се бавя.
Белязаната устна на Зи се изкриви още повече, когато той изръмжа.
- Ако не те заваря в имението, когато се прибера, ще се върна да те взема.
Беемвето потегли рязко, разпръсвайки кал и сняг със задните си гуми.
Я виж ти, Зейдист се оказа страхотно подкрепление.
Десет минути по-късно Ви се дематериализира в имението тъкмо когато Зейдист пристигаше с Рейдж. Докато Зи помагаше на Холивуд да влезе вътре, Вишъс обходи с поглед останалите коли, паркирани в двора. Къде, по дяволите, беше кадилакът „Ескалейд"? Бъч вече трябваше да се е прибрал.
Ви извади телефона си и натисна едно от копчетата за бързо набиране. Отсреща се включи гласова поща и той остави съобщение: „Хей, ченге, прибрах се. Къде се губиш, човече? "
Тъй като двамата непрекъснато се чуваха, Ви беше сигурен, че Бъч много скоро ще му върне обаждането. Кой знае, може би ченгето за първи път в историята бе решило да се позабавлява. Вманиаченият му кучи син най-сетне трябваше да се откаже от мисълта за Мариса и да намери малко сексуално облекчение.
„И като стана дума за облекчение... "
Ви преценяващо погледна небето. До изгрева на слънцето оставаше около час и половина, а той наистина беше адски напрегнат. Нещо не беше наред тази нощ, във въздуха витаеше някакво зло, но след като виденията му си бяха отишли, Ви нямаше представа какво е то. А неведението направо го побъркваше.
Той отново отвори телефона си и набра друг номер. Когато звъненето от другата страна спря, той заговори, без да чака да чуе глас:
- Ще се приготвиш за мен веднага. Ще облечеш онова, което ти купих. Косата ти да бъде прибрана високо.
След това зачака единствените думи, които искаше да чуе в този момент. И те долетяха веднага:
- Да, господарю.
Ви затвори и се дематериализира.
3
НАПОСЛЕДЪК БИЗНЕСЪТ В „ЗИРОУ САМ" ВЪРВЕШЕ МНОГО ДОБРЕ, мислеше си Ривендж, докато преглеждаше счетоводните си книги. Притокът на пари растеше. Спортните залагания се увеличаваха. Броят на посетителите - също. Господи, притежаваше клуба от колко... пет, шест години? И най-сетне беше започнал да печели достатъчно, за да може да си поеме дъх.
Разбира се, това беше отвратителен начин за изкарване на пари - с всичките наркотици, секс, алкохол и хазарт. Но той трябваше да издържа майка си, а до съвсем скоро - и сестра си Бела. На всичко отгоре трябваше да си плаща рекета. Да имаш тайни, се бе оказало скъпо удоволствие. Вратата на кабинета му се отвори и Рив вдигна поглед. Беше шефката на охраната му и той неволно се усмихна, доловил миризмата на Бъч 0'Нийл да се носи от нея. Обичаше да е прав.
- Благодаря, че се погрижи за Бъч.
Сивите очи на Хекс бяха прями, както винаги:
- Не бих го сторила, ако не го желаех.
- А аз нямаше да те помоля, ако не знаех, че го искаш. Какво друго?
Хекс се разположи от другата страна на писалището му. Силното й тяло беше толкова кораво, колкото и мраморните облегалки под лактите на Ривендж.
- Опит за изнасилване в мъжката тоалетна на мецанина. Погрижих се. Жената смята да повдигне обвинение.
- Мъжът държеше ли се на краката си, когато приключи с него?
- Да. Само дето можеше да си носи топките като обици. Освен това открих двама непълнолетни и ги изхвърлих от клуба. А един от охранителите вземаше подкупи от хората на опашката, затова го уволних.
- Нещо друго?
- Още една свръхдоза.
- По дяволите! Но не е от нашите продукти, нали?
- Не. Някакъв боклук, внесен отвън.
Хекс извади малко целофанено пакетче от задния джоб на кожените си панталони и го хвърли на бюрото.