Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
Колата принадлежеше на Тед, въпреки че Едуард я караше. Беше голямо и квадратно нещо между джип, камион и грозен автомобил. Беше покрита с червен прах сякаш е карал през черен път. Предното стъкло беше толкова мръсно, имаше само две места където беше чисто, където чистачките бяха отмили прахта. Всичко останало бе засъхнало до червено-кафява патина от мръсотия.
-Боже, Едуард - казах, докато той отвори багажника - какво си правил на горкото, каквото и да е. Никога не съм виждала толкова мръсна кола.
-Това е Хамър и струва повече от къщите на повечето хора. - Той вдигна капака и започна да поставя чантите ми вътре. Предложих му и чантата която носех и когато приближих можех да усетя миризмата на нова кола, което означаваше защо постилката от долу беше все още почти чиста.
-Ако струва толкова много, тогава защо не е заслужила по-добра грижа? - попитах.
Той взе чантата и я сложи и нея в багажника.
-Взех я защото може да мине по почти всякакъв терен в почти всякакво време. Ако не я исках мръсна, щях да взема нещо друго. - И той затвори капака.
-Как Тед може да си позволи нещо такова?
-Всъщност, Тед преживява добре с ловенето на чудовища.
-Не толкова добре - не и само от ловене на глави.
-От къде знаеш колко изкарва един ловец на глави? - попита той.
Имаше точка.
-Предполагам,че не знам.
-Повечето хора не знаят колко изкарва един ловец на глави, тъка че мога да мина с някоя фраза за това колко е ценен Тед. - Той заобиколи колата към шофьорската страна, само горната част от светлата ,и шапка се показваше над мръсния покрив.
Опитах врата за пасажера и тя се отвори. Отнемаше малко повече усилие, за да се качиш на седалката, за това се радвах че не нося пола. Едно от приятните неща при работа с Едуард е , че той не очаква да нося бизнес облекло. Имаше само джинси и Найки за това пътуване.
Единственото бизнес облекло което носиш бе черно сако върху памучната ми блуза и джинси. Сакото беше, за да крие пистолета, нищо повече.
-Какъв е закона за оръжие в Ню Мексико?
Едуард запали колата и ме погледна.
-Защо?
Сложих колана си. явно бързахме.
-Искам да знам дали кога да сваля сакото и да нося пистолета показно или ще трябва да трия пистолета през цялото време.
Устните му се извиха.
-Ню Мексико те оставя да носиш пистолет, докато не е скрит. Криенето на пистолет без разрешително е незаконно.
-Нека пробвам това което разбрах, мога да нося пистолет който да се видях с или без разрешително, но ако си сложа сакото над него, да го скрия, и нямам разрешително за носене на оръжие, е незаконно?
Извиването на устните се превърна в усмивка.
-Точно така.
Между щатските закони за оръжия са толкова интересни - казах, но свалих сакото си. Можеш да шаваш доста дори когато си си сложил колана. Тъй като винаги носех колан, имах доста практика.
-Но полицията все още може да те спре, ако те види наоколо въоръжена. Просто за да се уверят че не си тук, за да убиеш някого. - Беше наполовина усмихнат когато каза последното.
-Тъка че мога да го нося докато не е скрит, но не наистина, без да бъда спряна от полицията да ме разпита.
-И не можеш да носиш пистолет или някакъв нож, дори и да се вижда, в бар.
-Не пия. Мисля че ще успея да избегна баровете.
Пътят по който тръгна беше доста неравен, но нищо не развали гладкостта, правата дистанция и страните черни планини.
-Как се наричат планините?
-„ Сенгре дел Христо”-кръвта на Христос - каза той. Погледнах го да видя дали се шегува. Естествено, че н е се.
-Защо?
-Защо какво?
-Защо ги наричат кръвта на Христос.
-Не знам.
-От колко време живее Тед тук?
-Почти четири години - отвърна той.
-И не знаеш защо планините са наречени „Сенгре дел Христо”? Не си ли любопитен?
-Не и за неща който не влияят на работата.
-Той не каза работа, а работата. Помислих си че е страна фраза.
-Ами ако чудовището което търсим е някакъв вид местно страшилище? Познатият начин по който се наименуваха може да не означава нищо, или може да има легенда, история, слух за голямо кръвопролитие в миналото. Има много местни чудовища, Едуард, неща който идват само през векове или живеят дълго като цикадите.
-Цикади?
-Да цикади. Теса недоразвити и остават в земята докато не минат тринадесет или седем или какъвто е кръга им на живот, те излизат от почвата, опрашват се и стават възрастни. Те са насекомите който издават целият звук през лятото.
-Каквото и да е убило тези хора не е гигантска цикада, Анита.
-Не това е смисъла, Едуард. Имам предвид че има вид живи същества който остават скрити, почти напълно скрити за години, тогава се откриват и са все още част от природата. Свръхестествената биология е все още биология. Така че старите митове и легенди могат да ни дадат някаква следа.