Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
кичури. – А това е сестра ми Роуз. Мамо, Роуз, това е моята приятелка Трис, а това е
моят инструктор Фор.
– Очевидно е – заявява майка
. – Видяхме разпита им преди няколко седмици,
Кристина.
– Просто се опитвах да бъда вежлива.
– Вежливостта е лъжа и...
– Да, да, знам – завърта очи Кристина.
Майка
и сестра
се споглеждат. Не съм сигурна дали в очите им има гняв, или
предпазливост, или и двете. Тогава сестра ѝ се обръща към мен и ме пита:
– Значи ти уби приятеля на Кристина?
Думите ме вледеняват. Сякаш някой забива голямо остро парче лед по дължината
на тялото ми и го разцепва на две. Искам да отвърна, но не намирам думите.
– Роуз! – скарва
се Кристина. Усещам как Тобиас се изпъчва, мускулите му се
опъват от напрежение. Готов за бой, както винаги.
– Просто си помислих, че трябва да си изясним всичко – отвръща Роуз. – Така се пести
време.
– И се чудиш защо напуснах нашата каста! – казва Кристина. – Да си прям и честен не
означава, че трябва да говориш каквото си искаш и когато си искаш. Това означава, че
правиш избор да казваш истината.
– Премълчаната лъжа си остава лъжа.
– Искате истината? Не мисля, че това е мястото и времето. Ще се видим после. – Тя
тръсва неодобрително глава и тръгва с нас далеч от семейството си. – Съжалявам за
случилото се. Просто те не прощават лесно.
– Няма проблем – казвам. Излъгвам.
Мислех си, че когато Кристина ми прости, най-тежките последствия от смъртта на Уил
ще са преодолени. Но когато убиеш човек, когото обичаш, трудното никога не свършва.
Просто става по-лесно да мислиш за други неща, а не да мислиш през цялото време
какво си направил.
Поглеждам часовника си, точно полунощ е. От срещуположната част на залата се
отваря врата и влизат два тъмни силуета. Първият е на Йохана Рейес, бивш говорител
на Миротворците. Разпознавам я по белега през средата на лицето и по жълтата яка на
ризата , подаваща се от черното яке. Другият силует е пак на жена, но не мога да я
позная. Облечена е в синьо.
Изпитвам внезапен пристъп на ужас и паника. Прилича на... Джанийн. Не, не е
възможно, видях я мъртва.
Жената се приближава. Руса е като Джанийн, величествена е като статуя. Очилата
се полюшват от предния джоб. Косата е сплетена на плитка. Ерудит от глава до пети,
но не е Джанийн.
Кара!
Кара и Йохана са водачите на Преданите?
– Здравейте – казва Кара и всички разговори секват. Тя се усмихва, но като по
задължение. Сякаш присъства на официално събрание. – Нямаме право да сме тук,
затова срещата ни ще е кратка. Някои от вас, като Тори и Зийк, ни помагат от няколко
дни.
Поглеждам Зийк. Помагал е на Кара? Да, бях забравила, че навремето беше шпионин
на Безстрашните. Може би тогава е доказал лоялността си към Кара – бяха се
сприятелили преди тя да напусне централата на Ерудитите.
Той ме поглежда и ми се усмихва.
Йохана продължава:
– Някои от вас са тук, защото имаме нужда от помощта ви. Всички сте тук, защото не
сте предани и лоялни на Евелин Джонсън и не искате тя да определя съдбата на града
ни.
Кара докосва длани и казва:
– Ние вярваме, че трябва да следваме и да бъдем предани на повелите на хората,
формирали този град. А те са две: да се създадат касти и когато имаме достатъчно
голям брой Дивергенти сред нас, те да се изпратят отвъд стената, за да помогнат на
хората там. Това беше и посланието на Едит Прайър. Считаме, че макар и броят на
Дивергентите да не е достатъчно голям, ситуацията в града е непоносима и моментът да
изпратим хора отвъд стената е назрял.
Ако следваме повелите на нашите предци, можем да набележим две цели: да свалим
Евелин и безкастовите от власт, за да можем да възстановим кастите, и да изпратим
някои от нашите членове отвъд оградата, за да видят какво има там. Йохана ще се
занимава с първата задача, а аз – с втората. Именно върху нея ще се фокусираме тази
вечер. – Кара млъква и прибира един изпаднал кичур в плитката си. – Няма да можем да
изпратим много хора, защото ако групата е голяма, ще бъде забелязана лесно. Евелин
няма да ни остави да напуснем без битка. Затова мисля, че е добре да се формира група
от хора, които имат опит и знаят как да оцеляват при всякакви опасности.