Предани [calibre 1.48.0]

лоши намерения.

Изсумтявам, но веднага се усещам да прикрия недоволството с кашлица. Кристина ме

смушква с лакът и слага пръст на устните си. Не знам какво толкова пука. Евелин не

може да ме чуе от такова разстояние. Тори, бившият лидер на Безстрашните, която

Евелин свали от власт, стои на няколко метра от мен със скръстени ръце и язвително

извити устни.

– Също така, трябва да се подготвим за новия начин на живот без касти. От днес

всички ще започнат да изучават професиите, които безкастовите упражняват, откакто се

помним. Всички ще работим по график, на принципа на ротацията, и ще изпълняваме

техните дейности, като в същото време никой няма да прекратява работата, която е

вършил досега в рамките на кастата си. – Тук спира и устните се разтягат в усмивка,

без да се усмихва наистина. Не знам как го прави. – Всички ще допринасяме поравно за

благото на града ни. Така е редно да бъде. Кастите ни разединиха, но сега ще се

обединим отново. Сега и завинаги.

Всички безкастови ликуват. Изпитвам силно чувство на тревога. Не мога да кажа, че не

е права. Но същите членове на касти, които се надигнаха срещу Едуард вчера, няма да

си затраят след това. Евелин държи града, но не е така силна, както ѝ се иска.

Когато Евелин приключва с изявлението си, решавам, че нямам желание да ме мачкат

тълпите, затова тръгвам из коридорите, за да изчакам хората да се разотидат. Попадам

на стълбището, по което се бяхме качвали към лабораторията на Джанийн. По онова

време стълбите бяха покрити с трупове. Сега са чисти, сякаш никога нищо не се е

случило.

Когато минавам покрай четвъртия етаж, чувам крясък и боричкане. Отварям вратата.

Група момчета с ленти с празен кръг на ръкавите, много млади, по-млади от мен, са се

събрали около младеж, паднал на земята.

Не е обикновен младеж, а от Прямите, облечен в черно и бяло от глава до пети.

Побягвам към тях и когато виждам как едно високо момиче от групата на безкастовите

вдига крак и се засилва да го ритне отново, извиквам:

– Хей!

Никой не ми обръща внимание. Кракът се забива в бъбрека му, той изстенва и се

превива на другата страна, за да избегне следващия удар.

– Хей! – изкрещявам пак и момичето се обръща. Много по-висока е от мен, поне с

двайсет сантиметра. Но не се страхувам. Бясна съм.

– Махни се от него! – изкрещявам.

– Нарушил е правилника за облеклото. Имам пълното право да го накажа. Не приемам

съвети от фенове на кастите – казва тя, без да откъсва очи от татуировките по шията ми.

– Бекс, това е момичето с видеото на Прайър – обажда се едно от момчетата.

Останалите са доста впечатлени, но момичето само се изкикотва:

– Е, и какво от това?

– Това, че ми се наложи да нараня доста хора, за да мина през инициацията на

Безстрашните, и ще нараня и теб, ако трябва.

Разкопчавам ципа на суичъра си, свалям го и го метвам върху Прямия. Той ме