Изгубена завинаги

честен, - онова, което ясно отличаваше отношенията ни:

направила същото.

секса, разтърсващ съществата ни до дъно. Онова отчаяно

Беше права.

разкъсване, което те кара да разбереш по един начин, ня­

- Изглеждаш страхотно - казах.

мащ нищо общо със садомазохизма, как болката - говоря за

- Хайде. Да си вземем нещо за хапване.

емоционалната болка, - и удоволствието не само се смес­

Портиерът взе багажа ми, крадешком хвърли възхитен

ват в едно, а и се усилват взаимно. Ние не се интересувахме

поглед към Териса, като ми се усмихна с мъжка завист в

от думи, нито от чувства, още по-малко от фалшива утеха

стил „Блазе му на копелето".

или близост, нито дори от резервирани прегръдки, сякаш

„Рю Дофин" е тясна уличка. Някакъв бял ван бе паркирал

нежната милувка можеше да спука въздушния балон на от­

до едно такси, като бе заел едва ли не цялото пространство.

ношенията ни, в който временно се бяхме приютили.

Шофьорът на таксито високо ругаеше на френски, предпо­

Териса се отдръпна. Тя все още беше поразително краси­

ложих, че изрича мръсотии, но със същия успех би могъл

ва. Не че годините не си личаха, но при някои жени - може

да пита за някой адрес, макар и доста агресивно.

би при всички от тази професия, при която се използва мал­

Завихме вдясно. Беше девет сутринта. В този час на деня

ко повече грим и пудра - годините носеха безспорен чар.

животът в Ню Йорк вече се е завъртял на пълни обороти,

- Какво се е случило? - попитах аз.

ала бавно шляещите се парижани тъкмо се бяха вдигнали

- Така ли ме посрещаш след всички тези години?

от леглата си. Стигнахме Сена при Понт Ньоф. От дясната

Свих рамене.

ни страна в далечината се извисяваха кулите на катедралата

42

43

„Света Богородица". Териса тръгна нататък, по течението

полага усилия, за да изглежда привлекателна. Просто бе

на реката, покрай зелените павилиони, известни с антик­

невероятна и всички бяха наясно с този факт.

варните книги, които предлагат, но като че ли сега повече

Но имаше и още нещо: Париж те кара да се чувстваш - не

продаваха евтини сувенири. От другата страна на реката се

мога да намеря друга дума - жив. Когато си в този град,

издигаше величествена сграда с мансарда, както се пее в

иска ти се да вкусваш насладите на живота. Ще ти се да

една песен на Спрингстийн1, „нахална и гола".

усещаш, просто така, да усещаш, без значение какво. Сети­

Когато се приближихме до катедралата, казах:

вата ти се изострят. Париж те кара да плачеш и да се смееш

- Ще се смутиш ли, ако заема съответната поза, повлека

едновременно, да се влюбиш, да пишеш стихове, да пра­

левия си крак и извикам: „Светилище!"

виш любов и да композираш симфония.

- Ще те помислят за турист - отвърна Териса.

Териса се пресегна през масата и хвана ръката ми.

- Много добре. Може би ще трябва да си купя барета, на

- Можеше да ми позвъниш - казах аз. - Да ме уведо­