Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Джоунс Голата пушка се измъкна полека от патрулната кола, опитвайки се да измисли донякъде достоверно обяснение, когато един полицай изтича до него и попита:
— Добре ли си?
— Засега — измънка Джоунс Голата пушка с надеждата, че ще го затворят в отделението за ченгета в областния затвор, а не в общото.
— Не трябваше да слагаш белезници на онзи боклук. Сега е по-безжизнен и от клитор на бабичка. Другият също.
Джоунс Голата пушка се опитваше да проумее думите му, когато на пътя спряха още две полицейски коли.
Второто ченге, което пристигна на местопроизшествието, рече:
— По дяволите, мислех, че в БМВ-то има само един човек! Вторият сигурно се е крил на задната седалка. Можем да му махнем белезниците. Мъртъв е като камък.
Сториха го и дадоха белезниците на Джоунс Голата пушка, който загря за какво става дума и мъдро реши да си държи устата затворена.
Вестниците съобщиха за смъртта на бандитите Часовникари — двама. Единият бил член на мошеническа група скитници. Измамниците от своя страна вдигнаха врява до небесата, че родственикът им е само търговец на наркотици, крадец и джебчия и никога през живота си не е обирал банка. Но много скоро Мама Мърфи размисли. Може би нейното момче Хирам не беше лайнарят, за който го смятаха. Водил бе таен живот! Бил е съучастник на прочутия Часовникар! Мама Мърфи всъщност беше горда.
Но един сержант от Палм Спрингс, който огледа катастрофиралите коли, бе изпълнен със съмнения. Как бе възможно кръвта, която Джоунс Голата пушка твърдеше, че е негова, да опръска задното стъкло на патрулната кола? Около злополуката имаше някои странни неща.
Той погледна лукаво Джоунс Голата пушка и каза:
— Бих желал колата да има черна касета, за да разбера какво всъщност се е случило.
И след като сержантът не го харесваше повече от лейтенанта, който изобщо не го харесваше, Джоунс Голата пушка рече:
— Знаеш ли, шефът Педроса в Минерал Спрингс търсел опитен човек. Мисля да отида там и да говоря с него. Може би още тази вечер.
— Можеш да почакаш до утре — отговори сержантът. — Сигурно ще се зарадва, ако назначи на работа ченгето, очистило Часовникаря. И неговия съучастник.
Ето как Джоунс Голата пушка реши да замени тена си от Палм Спрингс с минералните води на Минерал Спрингс. Срещна се със сержант Хари Брайт, който убеди Пако, че Джоунс е „добро момче“ и заслужава да остане в полицията. И така, Джоунс Голата пушка беше дежурен, когато се обадиха във връзка с откупа за Джак Уотсън.
Полицията в Минерал Спрингс бе уведомена първа, само защото Виктор Уотсън мислеше, че освен воя на бясно фучащи коли, бе чул и изскърцване на пневматични спирачки. ФБР стигнаха до извода, че обаждането може да е било направено от отбивка за камиони или от крайпътна закусвалня. Дадоха на Джоунс всички пълномощия и указания да не се приближава до вероятната отбивка, а да съобщи местонахождението й на ФБР и на полицията в Палм Спрингс.
Точно това му трябваше на Джоунс Голата пушка, който изгаряше от нетърпение да смае новия си шеф Пако Педроса. Той прескочи гишето в полицейския участък, сякаш беше Часовникаря, и се метна в патрулната кола, отправяйки се към отбивката за камиони по шосето за Туенти-найн Палмс. Малко късно установи, че кара повредена патрулна кола с развалено радио.
Джоунс Голата пушка прекара остатъка от нощта, вдигайки прах по всички пътища в радиус от петнадесет километра от отбивката за камиони, като едва не затъна в пясъците на два пъти. Нощта в пустинята е хладна дори когато през деня е горещо и той спокойно можеше да се върне на магистралата, но изчака, докато смяната му свърши и слънцето се показа над планините. После патрулната му кола затъна на деветдесет сантиметра в най-мекия пясък и Джоунс изкълчи глезена си, докато се опитваше да я изрови.
Скоро в пустинята започнаха две издирвания — едното за сина на Виктор Уотсън, и другото — за Джоунс Голата пушка.
Агентът на ФБР, който пътуваше с пилота на полицейския хеликоптер, се наслаждаваше на зрелищната гледка. Пилотът беше професионалист, ветеран от Виетнам. Наричаха го Небесното прасе, но предпочитаха бойното му прозвище Пегас Прасето. Бяха презаредили с гориво и прелетяха над соленото Солтън Сий, което се намираше на височина седемдесет метра под морското равнище и заемаше мястото на праисторическо езеро, чиито брегове се бяха врязали в белия шуплест варовик на иначе гранитния хълм.