Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Обсъдихме в продължение на няколко минути плюсовете и минусите на сътрудниченето, но колкото по-ясно ми ставаше, толкова по ме отблъскваше. Няма да има недосегаеми. Ще ме принудят да свидетелствам срещу всичките ми стари приятели. Единствените изключения ще са баща ми — бивш главен финансов директор на „Стратън“ (пък и той нямаше никакви противозаконни деяния), и дългогодишната ми секретарка Джанет9 (която бе извършила ред противозаконни деяния, но пък се намираше толкова на ниско в йерархията, че няма да й обърнат внимание). Грег ме убеди, че от мен зависи двамата да ги оставят на мира.

Най-много ме тревожеше мисълта, че ще трябва да свидетелствам против бившия ми съдружник Дани Поуръш, когото подведоха под обвинение заедно с мен и сега седеше в затвора в очакване да му постановят гаранция. Освен него ставаше дума и за най-стария ми приятел Алън Липски. И той бе подсъдим, макар и по дело, свързано само частично с моето. Не можех да си представя да сътруднича във вреда на Алън. Та ние от пеленачета бяхме приятели! Чувствах го повече като брат от собствения си.

В този миг телефонът на Грег изгъргори нахално и секретарката му обяви доста нехайно:

— Джоел Коен на първа. Ще се обадиш ли, или да му кажа, че ще му звъннеш по-късно?

Карфица да беше пуснал някой в ъгловия кабинет на двадесет и шестия етаж на „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“, сигурно щеше да се чуе. Стояхме и тримата замръзнали, със зяпнали уста. Пръв проговорих аз:

— Мръсното му гадно копеле! Вече ме донатоварва! Майка му стара! Мамичката му да еба!

Магнум и Випускника на Йейл кимнаха в знак на съгласие. После Магнум допря показалец до устните си, изшътка ни и вдигна слушалката.

— Здрасти, Джоел, к’во правиш?… Ъ-хъ… Ъ-хъ… Ами по някаква случайност любимият ти образ седи точно пред мен… И точно за това си говорим — с каква въпиюща проява на изкривено правосъдие си имаме работа. — Грег ми намигна нахакано, после се облегна назад и се залюля на стола. Храбър боец беше, готов да се сбори с дръзкия Джоел Коен. Та Магнум ще го размаже с едно кихване. — Ъ-хъ… — продължаваше да се полюлява Магнум. — Ъ-хъ… Ъ-хъ… — След което физиономията му изведнъж увисна и той престана да се люлее върху разкошния си трон от черна кожа, сякаш божият пръст го бе затиснал. Сърцето ми се обърна точно преди Магнум да изрече: — Тпрууу! Чакай малко, Джоел. Задръж. Не се изхвърляй. Ти сериозно ли ми ги говориш тия работи? Че тя изобщо не е… Ъ-хъ… Ъ-хъ… Добре де, ще го обсъдя с него. Не предприемай нищо, докато не ти се обадя.

За каква „тя“ приказва Магнум! Коя е тая „тя“? Тя, Джанет? Да не са подбрали и Джанет? Та тя е най-обикновена секретарка. За какво им е дотрябвала. Видимо потресеният Магнум остави слушалката и изрече най-отровните шест думи, които съм чувал през живота си. При това ги произнесе съвсем равнодушно:

— Утре подвеждат под отговорност жена ти.

Настъпи кратка зловеща тишина, после излетях от стола си и се разкрещях: