Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
На бедрото на Лорън кацна жълта пеперуда. Тя трепна и я пропъди с ръка, после я видя и се усмихна, докато я гледаше как отлита. Пеперудата полетя зад Карл и случайно накара Лорън да го погледне за секунда право в очите. От невинния й поглед го побиха тръпки. После момичето отново се отпусна в шезлонга и затвори очи.
Зад нея двуетажната къща изпълваше полезрението на Карл и се простираше на двайсет метра в едната и в другата посока. Някои от прозорците на втория етаж бяха отворени над балкона, на който човек лесно можеше да се покатери. Карл вече го беше направил, беше обиколил стаите на къщата, бе проверил чекмеджетата и шкафчетата в спалнята на Елис и бе съставил плана си. Беше съвсем праволинеен, без място за грешки. Не се ебавай.
След няколко минути Лорън стана, събра дрехите си и влезе вътре, като заключи вратата на вътрешния двор. Карл отиде до парапета край басейна и се загледа към грижливо окосените ливади и яхтите, хвърлили котва в пристанището зад тях. Беше му кофти за момичето — то не заслужаваше онова, което предстоеше. Макар че тепърва трябваше да види как общува с други хора; беше красива и вероятно бе добро хлапе.
Но пък светът не е добро място.
Здрач над залива. Следобед беше паднала мъгла и сега хоризонтът беше размазана ивица между розовата вода и лилавото небе. Само най-ярките звезди светеха през нея.
Карл гледаше как Елис влиза в спалнята — мина покрай трите отворени широко към морето врати на балкона, без въобще да погледне през тях. Защо ли му беше изобщо да живее на това място?
Елис отиде до компютъра си, включи го и закрачи напред-назад, докато системата се зареди.
В ъгъла на бюрото имаше две снимки в рамки — на Лорън и на жената на Елис. Карл не бе забелязал никакви признаци от съпругата му в къщата. В предоставената от шефовете му информация се споменаваше за проблеми в брака.
Карл бръкна под пеша на костюма и докосна онова, което бе намерил в нощното шкафче на Елис.
На екрана на компютъра грейнаха икони.
Елис седна на стола.
Карл извади хромирания пистолет 45-и калибър, опря го в слепоочието му и стреля.
Моментално се чуха виковете на охраната отвън. Към тях се добавиха и писъците от стаята на Лорън. Оставаха му секунди да довърши работата.
Карл вдигна ръката на Елис, нагласи пистолета в нея и стреля отново, този път във фотографията на госпожа Кук. Вече със сигурност беше оставил следи от барут. Пусна ръката и пистолета да паднат. Няма и две секунди по-късно вратата почти излетя от пантите и четирима от охраната нахълтаха в стаята с вдигнати картечни пистолети МР5, покриващи всеки ъгъл.
— Стаята е чиста.
Двама се отделиха от формацията, единият отиде към банята, другият — към огромния дрешник.
— Банята е чиста.
— Дрешникът е чист.
Карл беше избрал най-широката част от стената, далеч от тях, и просто стоеше. Други от охраната задържаха в коридора пищящата и настояваща за отговори Лорън. Мъжете в стаята заговориха по микрофоните си с другите екипи отвън, отцепваха периметъра, но в погледите им нямаше кой знае какво безпокойство. Ясно беше какво се е случило.
Докато гледаше хаоса отстрани, Карл усети вибрирането на телефона. Беше длъжен да отговори, освен в краен случай. Този беше такъв.
След десет минути, в затишието между реакцията на охраната и пристигането на полицията, Карл отиде до балкона, прехвърли се през парапета и скочи в двора. Видя двама от охраната до вратата на дневната — едната беше жена — да седят с Лорън и да й говорят успокояващо.
Отиде до края на двора, скочи от метър и осемдесет и се озова на лекия склон към плажа.
На четиристотин метра нагоре по крайбрежния път намери празна пейка и седна. Извади телефона. Беше съобщение, точно както беше очаквал.
ВЪРНИ СЕ НА ЛЕТИЩЕТО, ПРЕКРАТИ МИСИЯТА, АКО СЕ НАЛАГА. ВЗЕМИ ПОЛЕТ 820 НА „ЮНАЙТЕД“ ДО ЧИКАГО, ПОСЛЕ ПОЛЕТ 71 ДО ФЕЪРБАНКС, АЛЯСКА. ОРЪЖИЯ/ИНСТРУКЦИИ ЩЕ ТЕ ЧАКАТ В ЖЪЛТ „ЛАНДРОУВЪР“ СЪС СТИКЕР НА „ГРИЙНПИЙС“, ПАРКИРАН НА ПАРКИНГ D. ТОВА ЩЕ Е ДИРЕКТНА АГРЕСИЯ СРЕЩУ ПЕРСОНАЛ НА ТАНГЕНТА.
10.
Шумът на хеликоптера заглъхна, но Травис още десет минути остана да следи хребета през кедровите клони. От високата позиция се виждаше пътят, гол и без никакви сенки в продължение на повече от три километра. Да ги спипат на това място бе равносилно на самоубийство.