Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Травис очаква да му обърне гръб, да отиде в другата стая, да се върне с пушката си и да стреля. Ако го направи, той няма да се опита да избяга. Знае, че го е заслужил заради мъката, която е причинил на тези хора.
Но бащата на Емили Прайс не се обръща. Отвътре майка й пита кой е. Гласът и е задавен от сълзи.
Не получава отговор.
Господин Прайс задържа гневния си поглед върху Травис.
— Какво искате, детектив?
Травис чува презрението в последната дума. Знае, че е заслужил и него.
— Какво ви каза полицията? — пита той.
Погледът на мъжа става студен.
— Защо не питате тях? Нали ви вярват?
Травис не казва нищо. Чака отговор.
— Няма да обвинят никого — казва най-накрая господин Прайс. Омразата, отчаянието и мъката са се слели в едно в гласа му.
— Защо?
— Поради липса на улики. Не са открили дори тялото й. А само колата. Но казаха, че е имало толкова много… — Мъжът се запъва. За момент изглежда, че не е в състояние да каже каквото и да било повече. — Имало толкова кръв, нейна кръв, че момиче с нейните размери не би могло да оце…
Гласът му замира сам, по своя воля. Мъжът свежда поглед. Долната му устна трепери.
— Не им е направила нищо — задавено казва господин Прайс. — Всичко е заради теб. Започна с теб.
Травис успява да кимне. Пристъпва напред и казва тихо:
— И ще свърши с мен.
Господин Прайс го поглежда.
— Не съм идвал тук тази вечер — казва Травис. — Нали така, господин Прайс?
Бащата на Емили се взира мълчаливо в него. Секундите се точат. Знае какво казва Травис. Знае какво е намислил да направи. За момент всъщност обмисля отговора си, сякаш наистина има някакъв избор. Но защото Емили е единствената му дъщеря, защото е направила първите си несигурни стъпки в неговите ръце, защото е била тийнейджърка, заспиваща облегната на рамото му на дивана по време на вечерното шоу, и защото днес три пъти е влизал в стаята й и е притискал възглавницата й в лицето си, за да вдиша последните следи от присъствието й, той кима.
— Добре — казва Травис.
Господин Прайс затваря вратата и Травис се обръща, за да излезе отново в нощта и мъглата. Ръката му несъзнателно докосва пистолета.
M$11.
Травис пробяга последния километър до магистралата. Имаше чувството, че ставите на коленете му са свързани с парчета стъкло вместо с хрущяли. През предните прозорци на „Брукс Лодж“ се виждаха неколцина посетители, може би редовни клиенти, събрали се да гледат бейзболен мач по телевизора над бара. Беше осем вечерта и червените лъчи на слънцето се спускаха косо от северозапад.
Спря на пътя, на трийсетина метра от ресторанта. Пейдж се раздвижваше в ръцете му, разтърсвана от тичането, но неспособна да се върне в съзнание. Дишането й през последните два часа бе плитко и накъсано. Понякога поемаше дълбоко дъх и сякаш се задавяше за секунда, преди да издиша.
Травис се опита да проучи посетителите от това разстояние. Изглеждаха безобидни — поне доколкото можеше да прецени.
Имаше основателни причини да очаква проблеми с враговете на Пейдж тук, на единственото място, където можеха да пристигнат — и неприятелите несъмнено го бяха предвидили отдавна. Единственото предимство на градчето бяха малките му размери — просто нямаше начин врагът да разположи постове, без да привлече внимание. Нямаше големи паркинги, на които да скриеш микробус. Нито пък странични улички. Единственото място, където човек можеше да прекара няколко часа, без да започне да привлича погледите към себе си, бе ресторантът в мотела, но ако подкрепленията на неприятелите бяха като онези, които Травис бе видял в лагера — въоръжени чужденци, говорещи лош английски, — то за смесване с местните не можеше и дума да става.
Естествено, вероятно имаха възможност да изпратят хора, които не се набиват толкова на очи, и бяха имали ден и половина да го направят, но дори и в този случай Колдфут не беше място, където се задържат външни. Шофьорите на камиони, пътуващи на север към Прудоу Бей, можеха да спрат, за да похапнат, някой случаен микробус с туристи можеше да спре да пренощува, но никой не се застояваше. Колдфут бе спирка по дълъг път, водещ само на едно място. Не беше ничия крайна цел.
Не, ако тук имаше наблюдатели, сигурно се бяха скрили някъде над града. Травис огледа околните хълмове. Имаше толкова много бор и елша, че не си заслужаваше да се взира към някое конкретно място. Или бяха там, или ги нямаше. В първия случай бедата щеше да пристигне много преди помощта и просто щеше да се наложи да се справя някак с нея. Пистолетът от лагера на неприятелите, единственото оръжие, което беше взел, му вдъхваше известна сигурност. Беше го пъхнал в колана си и бе пуснал ризата си върху него.