Проломът

Опря карабината на дървото, обърна се и тръгна към лагера. Разхвърли вещите на убитите — сред тях и малка лопата, с която беше копано — и разкри квадратна стоманена плоча със страна четиридесет и пет сантиметра и дебелина около сантиметър. Повдигна я със здравата си ръка и я обърна. Под плочата имаше дупка. Беше дълбока и от мястото, на което стоеше, Травис не можеше да види дъното й.

Онова, което привлече вниманието му най-напред, бяха пораженията върху опакото на плочата — тъмносиня корозия и едва видимо изкривяване там, където металът бе покривал дупката. Поражения от излъчване, причинени от невидимото нещо на дъното.

— Всеки предмет, който получаваме от Пролома, се нарича единица — каза Пейдж. — Този е означен като Шепот и е страшно опасен. Човекът, който изпрати тези хора, иска да го вземе. Ако успее… — Тя замълча, погледна Травис, после пропъди онова, което се въртеше в главата й, и коленичи над дупката. — Не може да успее. Не е толкова просто.

Завря ръка в дупката почти до рамото си и извади голяма колкото юмрук сфера — тъмносиня, блещукаща като шанжан. Травис никога не бе виждал подобно нещо.

Явно това бе предметът от окачения стоманен куб в самолета.

За момент Пейдж го гледа със смес от отвращение и страх, сякаш беше пръчка отработен уран, пропиващ костите й със смъртоносна радиация. После присви очи и сякаш се съсредоточи върху нещо извън това ирационално чувство.

Травис усети, че каквато и заплаха да представлява това нещо, опасността не е просто от физическия риск да го държиш. Или поне не пряко.

— Да не искаш да кажеш, че Проломът е някаква лаборатория? — попита той. — Място, където се правят подобни неща?

Тя поклати глава.

— Не е лаборатория. И не ние сме построили това нещо.

— Ние американците ли?

— Не. Ние, хората.

Пейдж го гледа в очите още секунда, после се наведе и взе лопатата.

Травис продължаваше да се взира в нея, повтаряше наум последното й изречение с цялата му сериозност.

Пейдж се изправи.

— Направи ми една услуга. Нещото, което онези двамата отидоха да вземат от самолета, прилича на парченце прозрачна лента. Много е важно. То е ключът, който включва Шепота. Би трябвало да е у тях. Вземи го, докато аз заровя това нещо на място, където подкрепленията им няма да го открият.

— Няма ли да го вземем с нас?

— Доникъде няма да стигнем с него. Шепот е прекалено опасен без защитен контейнер. Можем обаче да вземем ключа. Единственото важно в момента е да не им позволим да получат и двете. И да се свържем с Тангента колкото се може по-скоро.

Обърна се с Шепот и лопатата в ръка и тръгна към гората.

Травис гледа известно време след нея, слушаше как стъпките й се отдалечават. После тръгна към бъгитата. Беше направил само няколко крачки, когато сателитният телефон звънна.