Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Към края на пробега му започна да вали сняг. Ей Джей не искаше да вкарва кал вътре, затова спря на верандата и свали маратонките си. Облегна се на входната врата и тя се отвори. Знаеше, че не бе заключил, но бе сигурен, че поне не беше оставил отворено. Запали осветлението. Всичко май си беше наред. Касата не изглеждаше да е била насилвана. Вероятно вятърът бе духнал по-силно и бе отворил вратата. Загаси лампите и стигна почти до стълбището, когато чу вик, пронизителен като на птица. Викът се повтори, този път по-настоятелен и по-скоро като плач.
Ей Джей светна отново. Отиде до вратата и после мина по всяка от пътеките между лавиците с книги. Стигна до последния ред, най-бедната секция с детска литература и тийнейджърски книги. На пода седеше малко детенце с единственото копие на "Където бродят дивите неща"[28] (една от малкото книги с илюстрации, които "Айлънд Букс" си правеше труда да поддържа) в скута си, разтворена по средата.
Това е голямо бебе, помисли си Ей Джей. Не е новородено. Не можеше да прецени възрастта му, защото освен със самия себе си не бе имал близък контакт с никакви бебета. Той бе най-малкото дете в семейството им, а с Ник така и не бяха успели да си родят дете. Бебето бе облечено в розово яке за ски. Имаше гъста светлокестенява коса, много къдрава, сини като метличина очи и смугла кожа, но поне с тон или два по-светла от кожата на Ей Джей. Беше красиво създанийце.
– Коя, по дяволите, си ти? – попита той.
Макар да нямаше очевидна причина, а и гласът му бе доста груб, момиченцето спря да плаче и му се усмихна.
– Мая – отвърна то.
Добре, това бе лесно, помисли си Ей Джей.
– На колко си години? – попита той.
Мая вдигна две пръстчета.
– На две?
Детето се усмихна отново и протегна ръчички към него.
– Къде е майка ти?
Мая се разплака. Все така протягаше ръце към Ей Джей. Той нямаше друг изход и я вдигна. Момиченцето тежеше поне колкото кашон с 24 книги с твърди корици, достатъчно, за да го заболи гърбът. Мая обви ръчички около врата му и Ей Джей отбеляза, че мирише по-скоро хубаво, на пудра и бебешко олио. Очевидно не беше някое захвърлено и негледано дете. Беше любвеобилна, добре облечена и очакваше – не, изискваше – внимание. Със сигурност родителят на това вързопче щеше да се върне всеки момент с напълно логично обяснение. Може би колата му се е развалила по пътя? Или пък майката се е натровила внезапно с храна и е изтичала някъде. За в бъдеще щеше да обмисли по-добре политиката си на незаключената врата. Беше предполагал, че някой може да открадне нещо, но не и да остави нещо. И то какво.
Тя го прегърна по-силно. През рамото ѝ Ей Джей забеляза кукла Елмо на пода с бележка, прикачена с безопасна игла към червената горна част на тялото му. Остави детето на пода и вдигна Елмо – герой, който не харесваше, защото му се струваше прекалено елементарен.
– Елмо! – възкликна Мая.
– Да, Елмо – каза Ей Джей. Откачи бележката и подаде куклата на момиченцето.
На бележката пишеше:
До собственика на тази книжарница
Това е Мая. Тя е на двайсет и пет месеца. МНОГО Е УМНА, говори изумително добре за възрастта си и е сладко, добро момиче. Искам да порасне щастлива и да обича книгите. Искам да живее на място, пълно с книги, и да бъде заобиколена от хора, които се интересуват от литературата и от подобни неща. Обичам я много, но вече не мога да се грижа за нея. Баща ѝ не присъства в живота ѝ и нямам семейство, което да ѝ помогне. Отчаяна съм.
Ваша, майката на Мая.
Мамка му, помисли си Ей Джей.
Мая се разплака отново.
Той вдигна детето. Памперсът му бе подгизнал. Ей Джей никога не бе сменял памперси, но беше прилично добър в опаковането на подаръци. Преди, когато Ник бе жива, книжарницата предлагаше безплатно опаковане на подаръци по Коледа. Предположи, че смяната на памперс и опаковането на подаръци сигурно са свързани по някакъв начин.
На пода имаше чанта, която се надяваше да е чанта за памперси. За щастие, бе точно така. Преобу детето на земята, като се опитваше да не изцапа килима, нито да гледа към интимните части на момиченцето прекалено много. Цялото занимание му отне около двайсет минути. Оказа се, че малките деца мърдат повече от книгите и не са в такава удобна форма. Мая го наблюдаваше с наклонена главичка, стиснати устни и намръщено носле.
28
"Where the Wild Things Are" – една от най-известните детски книги на писателя и илюстратора Морис Сендак (1928-2012). – Б. Пр.